Тревожна тенденция отчитат доброволческите фондации и организациите, които помагат на украински бежанци у нас. Наблюдава се нов ръст на бежанския поток. „На ден само в нашата фондация имаме поне 50 запитвания на хора от Украйна. Около 100 души на ден идват в България и преминават през бежанския център в Елхово“, коментира Арман Лалалян от фондация „Криле на доброто“.
Наталия Елис от фондация „Юкрейн съпорт енд реновейшън“ признава, че в момента отново се налага да събират дрехи, възглавници и дори кухненски прибори за семейства, които търсят закрила в България.
По-рано днес в Свети Влас се проведе Конгрес на украинските жени в България. В него се включиха украинки, които са пристигнали у нас след началото на войната и вече са успели да се социализират и адаптират.
„Идеята е да се обединят жените, които са зад граница. Тук сме, за да поговорим за нашата социализация, но и как виждаме нашето връщане у дома“, обясниха председателят на Европейската асоциация на украинските жени Виолета Дворникова и Мария Набок, която представлява асоциацията в България.
Около 80 000 са украинците, които в момента живеят в страната ни. Повечето са жени и деца. „Децата се вписват в детските градини и училищата. За съжаление много от тях са с посттравматичен синдром, а постоянното сблъскване с лоши новини им влияе. Но учителите много добре се справят и им помагат. Дават им допълнителни уроци по български, помагат с матурите и домашните работи“, обясни Наталия Елис.
Жените също се справят добре, отчитат от различни организации, които помагат на бежанците. „Много от тях в началото започват като чистачки, докато научат езика. След това обаче започват да работят на добри позиции в международни компании. Те говорят украински, руски, български и английски. В България човек с четири езика лесно си намира добра работа“, категорична е Елис.
„Няма туристически обект в община Несебър, в който да няма украинец. В кухнята, в ресторанта, а тези, които говорят вече български и в администрацията“, допълни Арман Лалалян. През зимата неговата фондацията е организирала курсове по български език, в които доста от бежанците са се включили, допълни той.
Марина е един от примерите за човек, който бързо е успял да се адаптира. Тя пристига в България през март 2022 год. Вече управлява верига от ресторанти и от бежанец се е превърнала в работодател.
„В Украйна всичко за нас беше много добре до един момент. Занимавахме се със строителство, търговски центрове, ресторанти и хотели. Сега нямаме бизнес там“, разказва Марина. Тя е от Одеса и избира за свой втори дом Свети Влас.
„Тук всичко е много близко до нас. Има море, а хората са много топли. Първо открихме ресторантче до автогарата в Слънчев бряг, после в Несебър, след това в Свети Влас, а сега и в Бургас. В Украйна имахме японски ресторант, за това и тук правим суши. В Украйна имахме и грузински ресторант, за това тук открихме ресторант с кавказка кухня. Просто този бизнес ми е познат“, каза още Марина. Признава, че първата година в България ѝ е била много трудна, но е успяла да намери подкрепа.
„Благодарим, че ни приютиха и ни дадоха възможност да работим. Нямахме проблем да започнем отново живота си тук“, казва Марина. За голяма част от бежанците е въпрос на оцеляване да се устроят в България, защото в родината си вече няма къде да се приберат.
Проблем към момента все още е трудното легализиране на дипломите на определени специалисти. 500 са например украинските лекари, които са намерили убежище и втори дом в България след началото на войната. От тях обаче едва трима са успели да легализират дипломите си и отново да практикуват.
„Ще водим разговори с Министерството на здравеопазването, за да може те да започнат работа. При необходими 5200 лични лекари за България, тук има едва 4000. Украинските медици могат да покрият част от тази липса и така да намалят натиска върху българската здравна система“, обясни Наталия Елис.