Аднян Чауш е учител по математика и физика в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в село Добра поляна. Зад гърба си има 42 години стаж в тази професия, като 5 от тях е изкарал в родното си село Снягово. Останалите 37 години той преподава в руенското село Добра поляна. Разкрива ни, че е подал документи за пенсиониране и чака пенсионно решение, с което ще сложи край на своята дългогодишна кариера.

„Реших да стана учител след казармата, вървеше ми математиката. Като войници с мои приятели се подготвяхме за изпитите. Кандидатствахме в Кърджали, приеха ни и там завърших висшето си образование“, споделя Чауш.

През живота си е решил много задачи. Харесва еднакво както геометрията, така и алгебрата.

„Най-много ми харесва, че математиката е точна наука, лесно и спокойно се преподава. Трябва да има дисциплина, за да се работи. Без дисциплина трудно става.

Не крие, че той самият е строг учител: „Учителят по математика винаги трябва да е строг. Трябва да има респект към учителя от децата“ и допълва, че никога не е имал проблем със своите ученици.

„Стремя се да бъда приятел с тях. Ролята на учителя не е само да учи, но и да възпитава. От училището трябва да излязат добри хора. Тук общуването с родителите е по-лесно и това ни помага“.

През годините е получавал много подаръци от своите възпитаници. Часовникът, който носи в момента, също му е подарък от тях. Освен него е получил и множество картини, както и макет на Айфеловата кула.

Не липсват и интересни случки през дългогодишната му практика.

„Веднъж преди 1989-та година, на 8-март ми купиха подарък. Нашите деца не знаеха, че на този ден трябва да се подаряват подаръци само на майките и жените, но аз им обясних за какво става въпрос, спомня си с усмивка Чауш.

Любимите му учени са математикът проф. Сендов и световноизвестният математик и физик Стивън Хопкинс.

„Такива като Хопкинс се раждат на 100-200 години веднъж. Това при него е дарба. С толкова физически недостатъци за сметка на умствени – това е истински гений.

За Аднян Чауш физиката също е много интересна наука.

„Всичко, което се случва в природата – това е физика“, категоричен е учителят.

От училището в Добра поляна са излезли немалко добри ученици, уверява ни той. Един от тях е Несрин Узун, бивш депутат от ДПС.

„Когато през 1983 година строях тази къща, той дойде и ме помоли за помощ. Искаше да кандидатства в Икономическия техникум в Бургас. Помогнах колкото можах – приеха го. После във Варна следва Икономика, сега е доктор на икономическите науки. Моят син пък е печелил медали на Олимпиади през средата на 90-те. Има и други ученици, които успяха да се развият успешно“.

В момента в местното училище учат около 90 деца. Оценките им по математика и физика не са по-ниски, в сравнение с по-старото поколение ученици.

„Добри са нашите ученици. Завършват и продължават да учат и за висше образование – компютърни специалисти, медицина, фармацевтика, икономика. Но тук основно езикът ги затруднява, нашите деца са етнически турци. За някои даже математиката е сравнително по-лесна, отколкото българския език. Това се дължи на факта, че в нея няма текст за писане и разказване, а само числа.

С болка признава, че бройката на учащите в момента е доста по-малка, в сравнение с минали години.

„Намаляха учениците, много намаляха. Преди сме имали двойни паралелки по 30-35 ученика, а сега паралелките ни са с по 12-15 деца. Младите избягаха навън – Германия, Франция, Израел, там където е по-добро заплащането“.

Никога не е искал да се откаже от тази професия. Винаги е срещал трудности, но е успявал да се справи с тях. Работил е извънредно, за да може да издържа семейството си.

Има двама сина, единият от тях живее при него с жена си, а другият е ортопед в турската столица Анкара. Те са го дарили с 3 внучки, които го правят истински щастлив. За съжаление преди 8 години жена му губи битката с тежко заболяване. Тя също е била учителка.

Свободното си време Аднян Чауш обича да прекарва в градината. Има и пчели в селото. Седем години е отглеждал краставици корнишони.

„Щом живееш на село – трябва и да сееш“, допълва той.

За него учителската професия е призвание.

„Не всеки може да бъде учител. Трябва да го носиш в сърцето и душата си. Трябва да не се изнервяш за всяко нещо и да бъдеш толерантен към учениците. Трябва да се разбираш и с колегите от колектива“.

Успял е през всичките тези години да изгради много приятелства с хора от учителските среди. Поддържа добри отношения не само с колегите си от селото, но и с такива от Айтос и Бургас.

„През 1991 година директор на Икономическия техникум в Бургас беше г-жа Караколева. Същата година беше на квартира в нас. И до ден днешен поддържаме връзка. Всяка година си ходим на гости“.

Не крие, че ще му бъде тъжно, когато ще приключи с учителската професия. Убеден е, че ще ходи пак до училището и няма да се откъсне от него.

„Животът ми е минал там. Тези дървета, тази градина, ние сме ги засадили още като ученици в 6-ти клас. Трудно ще ми бъде след като вече няма да съм учител. Но предполагам, че ще намеря пак някаква работа. Не може да се стои без работа, възможно е да давам уроци на частно“.

Освен колектива и учениците, ще му липсва и гледката от прозореца, която винаги го е вдъхновявала.

„Като вляза в стаята и когато погледна през прозореца – направо душата ми се отваря. Хубава природа, от долните стаи се вижда даже морето и Слънчев бряг. Много приятна и зареждаща картина, която те изпълва с оптимизъм“.

Аднян Чауш обича да пътува и да ходи на екскурзии със своите колеги и ученици. Любимото му място е Кърджалийският регион, където е прекарал своите младини.

„На много екскурзии съм ходил. Това са много полезни неща, които ти позволят да видиш хубавите страни на България. Много места има за гледане, имаме много красоти“.

Планира като за последно отново да отидат някъде из страната със своите ученици. Не са решили точно къде, но ще е място, което не са посещавали досега.

В личен план си пожелава да е жив и здрав и да няма болести. Иска същото и за децата си и всичко при тях да бъде спокойно.