Преподавателят е гост на Грамофона нюз в Седмицата, в която отбелязваме Международния ден на учителя
Контактът с деца на бургазлийката Миглена Спасова никога не й е бил чужд. 39-годишната дама е преподавател в Начално базово училище ”Михаил Лакатник” и е гост на Грамофона нюз в Седмицата, в която отбелязваме Международния ден на учителя.
Симпатичната бургазлийка започва работа в детска градина след като завършва миналата година магистратура по предучилищна и начална педагогика.
„Моето вдъхновение бяха моите деца и категорично мога да кажа, че откакто станах майка, интересът ми да се занимавам с деца, се повиши още повече.
Преди години работих и като детски аниматор и затова контактът ми с децата никога не ми е бил чужд”, казва Миглена.
В началото на професионалния й опит е искала да работи с деца от детската градина , но когато се докосва до учениците от начален курс, нещата за нея коренно се променят.
„Тогава открих, че моето място е началното образование. Професията не е никак лесна, но, ако обичаш това, което правиш, ти не работиш, а правиш това, което обичаш”, категорична е Спасова.
Тя смело определя децата, с които работи, като изключително будни, различни и интересни.
„Харесвам в тях жаждата им за знания и игри, защото в мен гори същото детско огънче. Разбира се че има и трудни дни, в които ти се иска да се свиеш на някое тихо местенце, но никой не е казал, че ще бъде лесно. Това е неизменна част от нашата професия. Понякога не са нужни 20, а 2, за да мине по-трудно денят”, споделя още възпитателят.
Спасова почти всеки ден се радва на изненади от учениците си. Скоро е имала рожден ден и класът й я трогнал с отделеното време, за да я изненада с красиви и детайлни картички. „Този жест показва тяхната любов към мен, която е абсолютно споделена”, щастлива казва Спасова.
Освен за учение, тя и децата намират време за игри, забавление и осъществяване на щури идеи. Според Миглена няма по-голям учител от живота. Лично за себе си тя иска да научи децата на уважение, достойнство, честност, сплотеност и никога да не се предават.
„Те ще се научат да четат и пишат, но аз искам да заложа в тях основата на едни бъдещи, достойни хора, които да са част от нашето общество. Аз също научавам много неща от тях и това е един непрекъснат процес на взаимодействие”, допълва още учителят.
Миглена е щастлива и от факта, че в семейството си има личен пример за достоен учител. Това е нейният баща, Владимир Спасов , който е преподавател с 30-годишен стаж.
„Любим и уважаван учител от поколения деца. Имам честта да работя с него, както и с редица прекрасни колеги, които са били мои преподаватели, когато съм била малко дете. Няма нищо по-хубаво и силно от личния пример”, гордо казва Миглена Спасова.
Когато не е на работа, тя обича да спортува, да чете, слуша музика. Любимите й книги са "Пипи Дългото чорапче" и "Не пипай тази книга".
Спасова е категорична, че дори и да може да върне времето назад, не би сменила избора си на професия.
„Ако не бях учител, може би бих станала стюардеса, поради любовта си към пътуванията, новостите и любопитството си към чуждите култури. Да бъда учител за мен е чест. Професията ми носи надежда за бъдещото. Защото децата са нашето бъдеще!”, казва още педагогът.
Вече съм сигурен, не си наш ученик, иначе щеше да мее яд, че не съм те бил достатъчно, за да за помниш, че когато защитаваш нещо, го правиш с името си, а не анонимно. Но, понеже знам коя си, само ще ти кажа, че се радвам на това, че не те срещам по коридорите на"МОЕТО" училище! Господ здраве да ти дава!
Що не си празнуваш празника на хората с психични увреждания, а се пробваш в нещо, на което всеки, който ме познава, ще ти се посмее?
Има една приказка, че човек като не става за друго и става критик или учител. А баща ѝ ни спукваше от бой. Това му беше неговото педагогстване.