89 прекрасно изживени години. 50 години щастлив брак с любимия човек. Живот като на царица. Тази равносметка направи преди дни пред Gramofona.com баба Донка от царевското село Варвара. Родена е през 1929 г., когато морето край Ахтопол е сковано от лед. От своята майка знае, че докато навън снегът се сипел на парцали, тя била в корито до огъня, за да се грее и да не настине. Родителите на възрастната жена са тракийски бежанци. Заселили са се във Варвара от град Ятрос (бел.ред. на турски: Kızılağaç, Къзълагач) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Виза, Вилает Лозенград (Къркларели).

„Майка била едва на 6 години, когато дошла тук. Дядо ми Янко отглеждал голямо стадо биволи. Един ден турците дошли и му казали: Каквото си взел, взел си, другото е за нас.  Мъжът тръгнал от дома почти без нищо”, разказва пред Gramofona.com баба Донка.

Преди години нейни близки отишли в родния град на дядо й. Видели, че къщата му е непокътната и все така хубава, както преди. Вътре живеело семейство, но нито Донка, нито близките й поискали някога да се завърнат там.

Бабата, която местните определят като живата история на село Варвара е имала 4 сестри и един брат. Донка била най-голяма от момичетата, но те и батко им вече не са между живите.

Вдовица е от 18 години, но още разказва с трепет в очите за своя единствен и любим Дихан. Открито признава, че в началото не го искала да свой спътник в живота. Любопитни съседки я питали дали не й е брат или братовчед, защото двамата много си приличали.

„Главеник ми е!/бел.ред. годеник/”, отговаряла им младата Донка. Ясно си спомня как цяла една година тя и Дихан са пазили в тайна връзката си. Сеща се и сякаш е било вчера, как са ходили на панаир в близкото село Кости. Разказва за него, че е бил много суетен. „Все стоеше пред огледалото и все се оправяше. Все се пръскаше с парфюм. Много го обичах. Дихан беше човек за милиони. Още ме боли сърцето откакто го няма. Нямаше човек, който да не ни е казвал, че сме страхотно семейство. Където беше той, там бях и аз. Живях като истинска царица!”, казва още баба Донка.

Пеела е редовно по фестивали и е благодарна, че е имала възможност да пътува до различни градове в страната. Никога не е живяла другаде освен във Варвара, макар  покойният й мъж да предлагал да се устроят в двуетажна къща в Приморско.

„Работих всичко. Бях свинарка, прасяхме по цяла нощ, на трактор бях 2 години, шилета гледах, балирахме, на лозето ходихме. Имам 22 години трудов стаж и никога не съм чакала някой да ми даде нещо наготово”, споделя още възрастната жена.

Не помни някога през живота си да се е гримирала. Преди време й подарили пудра, но тя отказала да я ползва. Веднъж на нивата видяла комшийката си с червени устни и я попитала защо са такива. Жената отмъкнала корена на една трева, който бил с червен цвят и обяснила, че така се е получил цветът на устните й. „Сложих си на бузите и като ми запари, цялата почервенях. Оттогава казах никакво карвило/бел. Ред. Червило/.

Баба Донка обича да си хапва всичко и не се е подлагала на специални хранителни режими Все още пийва по глътка-две ракийка и винце. Чете без очила за разлика от сина си, който имал 4 чифта. Казва, че краката я болят, но като цяло се чувства много добре.

Баба Донка живее сама, но не е самотна. Децата и внуците й редовно я посещават. Лятото се чувства прекрасно. Къщата й е в центъра на селото и топлите дни прекарва на пейката отвън.