Три консерви риба с подлютен доматен сос пратиха известния историк проф. Божидар Димитров за повече от седмица в болница. Сега разказва случката като анекдот, в който той е главният герой - винаги побеждаващ, но преди 10-ина дни никак не му било забавно, пише 24 часа.

Шефът на Националния исторически музей, морско чадо, родом от Созопол, моряк и водолаз, обожава рибата, макар да не се отказва и от нещо с вкусна мръвка. Обича я всякак - печена на скара, пържена, с лимон, със заливка от зехтин, орехи и чесън. Риба да е!

Ако няма прясна, може и от консерва. Та прибира се той една вечер, уморен и от напрежението в музея - най-вече от липсата на пари за новото археологическо лято, и от жегите. Съпругата му - актрисата Марта - отлична домакиня, му предлага за вечеря свинско с картофи. “Абе, жена - казал той, много ми е топло - дай да хапнем нещо по-леко. Като минах през супера, видях едни консерви риба с подлютен доматен сос. Много ми хванаха окото, прияде ми се. Да вземем да ги опитаме.” Добрата съпруга бързо прескочила до магазина и се върнала с 3 консерви. А проф. Димитров, уморен и гладен, ги хапнал сладко и трите и дори си топнал залчета в пикантния сос.

В полунощ се събудил от свирепа болка. Консервите отишли в тоалетната, но болката се задълбочила. Звъннали на линейка. Дежурните лекари се уплашили от състоянието му, той - не. Диагнозата била остро възпаление на жлъчката. Веднага го хоспитализирали.

Последвали 7-те най-кошмарни дни в живота му, кълне се историкът. За да се успокои жлъчката му предписали гладна диета, подхранвайки организма му с глюкоза.

Гладът как да е - понасял го, сравнително леко, но най-страшното било, че непрекъснато го мъчела жажда, а било разрешено само да мокрят усните му с вода с марличка, за да не се напукат. Но в резултат на тези крути мерки жлъчката се “съвзела” от подлютения доматен сос. С цената на пет килограма живо тегло...

Ако искате да не преживеете отново тези болки и мъки, оттук нататък трябва да спазвате строга диета, казали му лекарите. Връчили списъка с препоръчителни и забранени храни - доста дълъг между другото, не на него, а на съпругата му.

Божидар Димитров бързо си намерил майстора. Жена му и дъщеря му стриктно спазвали списъка Отгоре на всичко там се препоръчвали и доста скромни порции при всяко хранене. “То в концлагерите са били по-щедри. Жена ми е бетер от затворнически надзирател”, мърморел историкът, мяркайки на масата само купичка таратор без чесън и парче варено пилешко. “Двамата преживяха две сватби и един развод, но как ли ще преживеят диетата”, шегуват се приятели на сем. Димитрови.

С тъга и отдаден на вкусни спомени, професорът научил, че напълно му се забраняват карантия (обича шкембе чорба), джолани, консервирани меса и колбаси, тлъсти меса, пържени храни и запържени ястия, пача, сланина. Следват тлъстите речни, морски и океански риби - сом, моруна, змиорка, паламуд, хайвер, чирози, нерибни морски и океански продукти, мариновани, пушени и осолени риби. Но може да похапва нетлъсти речни риби - варени или печени на скара. Да забрави за спанак, киселец, лапад, коприва, патладжани, туршии, фурми, смокини, сини сливи, орехи, фъстъци, семки. Смилили се и му оставили марули, салатки, домати, млади краставици, моркови, картофи, сладки печени пиперки, бяло сурово зеле, карфиол, сокове от зеленчуци.

Остава му да се утешава с прясно обезмаслено мляко - най-добре краве, прясно приготвена извара, обезсолено краве сирене, домашно подквасено кисело мляко, прясно подсирено сирене, айрян. Няма проблеми с табуто върху твърдите напитки- от 25 години не пие

Преди време в интервю за вестника историкът се похвали, че никога не е влизал в болница със сериозен проблем, генът му е на столетници. Дори доскоро нямал личен лекар. Но в болницата първо го вкара една запусната пневмония, на която той не обърнал внимание. В края на март му се наложи за първи път да влезе в болница “Лозенец” и остана няколко дни. “Аз ще съм първият пациент, умрял от съклет”, пошегува се тогава шефът на НИМ, който преди 7 м. навърши 70 години.

Със силни антибиотици го лекуваха от тежка бронхопневмония Слагаха му и кислородна маска. Дълго време го разтърсвала силна кашлица, имал и висока температура. Това силно обезпокоило племенника му - фотографа Тодор Димитров. Без знанието на вуйчо си извикал приятели с кола и го откарали в клиниката въпреки уверенията на професора, че нищо му няма. Там му поставили сериозната диагноза.

“Вероятно съм настинал в Москва, където на 24 февруари в руската Държавна дума открихме интересна изложба - 100 гравюри за Руско-турската освободителна война. И аз, нали съм в официалната делегация, се разхождах само по сако.

Първо не обърнах внимание на симптомите, но ето ме в болница. Лечението е интензивно. Ще ме задържат няколко дни. Всеки слух, че съм получил инфаркт, е силно преувеличен - да не се радват враговете ми”, каза тогава проф. Димитров. И добави: “Много съм доволен от грижите тук и лично на доц. Любомир Спасов. Шапка му свалям и на него, и на целия персонал. Болницата, която ръководи, е изключително модерно оборудвана. Докараха ме полужив, имах 40 градуса температура, след три часа ме вдигнаха на крака”.

Племенникът му Тодор предупредил сестрите, че е капризен пациент. “Ама аз го чух. Защо да съм капризен? Около мен са прекрасни млади момичета, чудесно се грижат за мен.

Сигурен съм, че ще изляза напълно здрав”, пошегува се историкът.

Още тогава от болничната стая проф. Димитров правеше планове за новото археологическо лято. То вече започна. Въпреки оскъдните бюджетни пари за разкопки - едва 500 хил. лв. за 110 обекта, вече са направени първите открития. За качествена работа са нужни поне 100 хил. лв. на обект.

Колегите на шефа на НИМ са убедени, че не пикантната риба е истинската причина за влошеното му здравословно състояние. Проблемите, подкопали здравето му, са изключително тежката финансова ситуация, нуждата да лишиш някого от пари, за да има малко повече за друг, изхабените нерви за всеки допълнителен лев, “изкрънкан” от кметове и общини. Това го разболява. Той е човекът в сянка на тракийската изложба в Лувъра, но с бюрокрацията и недоимъка в археологията не успява да се пребори и плаща това с цената на здравето си. Само добро щяха да му направят тези, които събираха подписка за неговото пенсиониране. Щеше да си стои вкъщи да си пише книгите, да не къса нерви.

“Вече съм здрав, на работа съм. Тя е истинското лекарство за мен. Три обекта са приключени, съобщиха колегите. Край ботевградското село Трудовец се натъкнахме на църквата “Св. Георги” от ХIV в. Тези места са били феодално владение на Шишмановци. Църквата е превърната в тяхна семейна гробница. Все още не можем да си обясним една находка -ковчег с тялото на млада жена, облечена в златоткана дреха, е положен не точно в основите на църквата, а някак е подпъхнат под стената. Известен е обичаят за символично вграждане на сянка на девойка, но вграждане на тяло... Може би следващия сезон ще намерим отговора на тази загадка”, разказва историкът.

Източник: 24 часа