Той е забавен, честен, набожен и не краде. За Васил Стоянов няма нищо по-ценно от здравето и добрите отношения с хората. Не се срамува да се нарече циганин и е щастлив, че все още има сили да е на крака и да работи.

От една година живее в едно от най-красивите царевски села - Велика. Там местните го смятат за техен талисман. Роден е в Граматиково, но по документи се води жител на село Изгрев.

Познава много хора, рядко влиза в конфликти и с гордост разказа пред Gramofona.com как се е качил в колата на бургаския кмет Димитър Николов и как са се запознали двамата.

„Пътувах на автостоп от Лозенец, защото нямах никакви пари в себе си.  Махах, но колите продължаваха. В един момент до мен спря един джип и човекът отвътре ме попита за къде ще пътувам. Казах му, че искам да се прибера до Велика и той ме откара дотам. Когато влязохме в селото, човекът в джипа пита къде точно да ме остави. Обясних му и той ме спря точно до вратата на бараката, която обитавам”, разказа емоционално пред екипа ни бай Васил.

Още в кметския автомобил Николов посочил с пръст напред и обяснил, че съвсем наблизо е и неговата къща. Какво точно са си говорили по пътя, Васко не ни сподели, но с гордост призна, че за довиждане кметът му оставил пари.

Малко по-късно мъжът слязъл до центъра да пазарува. Съселяните му като го видели, веднага го разпитвали как така е попаднал в колата на бургаския кмет. Когато чул, с кого е пътувал няколко километра, Васил не само, че се зарадвал, но се почувствал специален. 

Срещата на бат Васко с Николов не останала  само една единствена. За подаръците от кмета 67-годишният мъж разказва с огромно желание и благодарност. Не крие, че е получавал дрехи, напитки и храна от градоначалника. Васил се хвали и с това, че лично е сурвакал кмета миналата зима. Николов пък му казвал, че в замяна иска да пази улицата, на която и двамата живеят.

Васил в компанията на негов приятел и кмета на царевското село Велика Стоян Стоянов /от ляво надясно/

Васко преживява скромно в малката барака. Не се оплаква от начина си на съществуване. Казва, че има печка на дърва, с която да се топли и легло, на което да подложи гръб след работния си ден.

Разведен е. Жена му го напуснала заради затворник. От любовта им се раждат 4 деца-три момичета и момче. Едното от тях живее в Пловдив и за съжаление се бори с тежко заболяване. Докато ни разказва за болната си дъщеря, Васил плаче като малко дете. Второто му момиче е в Малко Търново, а третата дъщеря живее във Франция. Васил я чака да пристигне скоро с огромно нетърпение.

„Обичам приятелката си много!”, казва още влюбеният в 40-години по-млада от него жена. Не изпада в подробности коя е, как се казва и какво работи, но признава, че любовта му е споделена.

Черпи ни с люта ракия и бонбони. Казва, че пие, но не и докато работи. „Нито съм гладен, нито съм жаден. Чистя и се поддържам. Днес ще си направя яйца с коприва”, допълва Васко.

Първото нещо, което прави сутрин след ставане е да се помоли на Господ. Редовно влиза в местния храм, за да запали свещ. Хората от Велика си го харесват, заради добротата му. Не се притеснява да каже, че съседите често му приготвят буркани с храна и яйца. Самият той казва, че не може да не поздрави минаващ покрай него човек, дори и той да е непознат.

Васил е бил карач на овце, миньор в Малко Търново, а към днешна дата общ работник. Това, за което най-много мечтае е да бъде жив и здрав и да работи.