Той е забавен, честен, набожен и не краде. За Васил Стоянов няма нищо по-ценно от здравето и добрите отношения с хората. Не се срамува да се нарече циганин и е щастлив, че все още има сили да е на крака и да работи.
От една година живее в едно от най-красивите царевски села - Велика. Там местните го смятат за техен талисман. Роден е в Граматиково, но по документи се води жител на село Изгрев.
Познава много хора, рядко влиза в конфликти и с гордост разказа пред Gramofona.com как се е качил в колата на бургаския кмет Димитър Николов и как са се запознали двамата.
„Пътувах на автостоп от Лозенец, защото нямах никакви пари в себе си. Махах, но колите продължаваха. В един момент до мен спря един джип и човекът отвътре ме попита за къде ще пътувам. Казах му, че искам да се прибера до Велика и той ме откара дотам. Когато влязохме в селото, човекът в джипа пита къде точно да ме остави. Обясних му и той ме спря точно до вратата на бараката, която обитавам”, разказа емоционално пред екипа ни бай Васил.
Още в кметския автомобил Николов посочил с пръст напред и обяснил, че съвсем наблизо е и неговата къща. Какво точно са си говорили по пътя, Васко не ни сподели, но с гордост призна, че за довиждане кметът му оставил пари.
Малко по-късно мъжът слязъл до центъра да пазарува. Съселяните му като го видели, веднага го разпитвали как така е попаднал в колата на бургаския кмет. Когато чул, с кого е пътувал няколко километра, Васил не само, че се зарадвал, но се почувствал специален.
Срещата на бат Васко с Николов не останала само една единствена. За подаръците от кмета 67-годишният мъж разказва с огромно желание и благодарност. Не крие, че е получавал дрехи, напитки и храна от градоначалника. Васил се хвали и с това, че лично е сурвакал кмета миналата зима. Николов пък му казвал, че в замяна иска да пази улицата, на която и двамата живеят.
Васил в компанията на негов приятел и кмета на царевското село Велика Стоян Стоянов /от ляво надясно/
Васко преживява скромно в малката барака. Не се оплаква от начина си на съществуване. Казва, че има печка на дърва, с която да се топли и легло, на което да подложи гръб след работния си ден.
Разведен е. Жена му го напуснала заради затворник. От любовта им се раждат 4 деца-три момичета и момче. Едното от тях живее в Пловдив и за съжаление се бори с тежко заболяване. Докато ни разказва за болната си дъщеря, Васил плаче като малко дете. Второто му момиче е в Малко Търново, а третата дъщеря живее във Франция. Васил я чака да пристигне скоро с огромно нетърпение.
„Обичам приятелката си много!”, казва още влюбеният в 40-години по-млада от него жена. Не изпада в подробности коя е, как се казва и какво работи, но признава, че любовта му е споделена.
Черпи ни с люта ракия и бонбони. Казва, че пие, но не и докато работи. „Нито съм гладен, нито съм жаден. Чистя и се поддържам. Днес ще си направя яйца с коприва”, допълва Васко.
Първото нещо, което прави сутрин след ставане е да се помоли на Господ. Редовно влиза в местния храм, за да запали свещ. Хората от Велика си го харесват, заради добротата му. Не се притеснява да каже, че съседите често му приготвят буркани с храна и яйца. Самият той казва, че не може да не поздрави минаващ покрай него човек, дори и той да е непознат.
Васил е бил карач на овце, миньор в Малко Търново, а към днешна дата общ работник. Това, за което най-много мечтае е да бъде жив и здрав и да работи.
Скоро ще излети от село Велика !
Като си голям българин пиши на български тъпанар дет не се знаеш ти какъв си по народност
v moito rodno selo niamashe cigani nai 4isto selo maixaitego tozi lajec ne go poznavate az go poznavam mnogo dobre izgonetego ot seloto
xvarlen ciganin ne go poznavate
Електората трябва да се подържа!