Цяла Европа говори за Димитър Иванов

Когато бях на пет много исках бъда певица, но не станах, защото не мога да пея.
На десет вече мечтаех да съм балерина. Е, и това не станах. На петнадесет мислех как ще стрелям по лошите.
Не успях да реализирам и тази детска мечта, но винаги ми е било любопитно какво ли е да имаш талант и дарба?

Мануела Янева

Преди няколко дни в прекрасния Созопол срещнах Димитър Иванов от Атия и разбрах какво е да превърнеш хобито си в професия, благодарение на таланта си. Димитър описа бавно и толкова интересно живота си, че мога отново и отново да си говоря с него. Стоеше приведен над собственоръчно направена маса и дялкаше с длетото си поредната икона. На няколко пъти минах покрай него, поглеждах го, но нито веднъж не засякохме погледите си. Той се беше съсредоточил в работата си и не поглеждаше встрани. Беше горещ ден, пиеше ми се кафе, но реших да заместя кофеиновия си глад с това да разбера кой е този човек.

Приближих го и се представих. До иконата, която правеше имаше няколко дървени свирки и различни морски сувенири. Попитах го може ли от всяко дърво да стане свирка? Той се засмя и каза, че е възможно. Поисках да разбера цял живот ли прави икони, а той се усмихна и отговори, че само Ванга е познала, че ще се занимава с нещо различно от това да е военен.

И заразказва, че още през 1993 година съпругата му отишла при пророчицата и още на вратата я попитала-Кой е Митко? С търговия ли се занимава? Учудената жена отговорила, че това е съпругът й, че е военен, а Ванга допълнила – и какво от това?

Минало време. Димитър бил на караул с един матрос, който правил икони. В знак на уважение и добри отношения, матросът му подарил дъска и три длета. Димитър хванал едното, а матросът му казал, че го държи професионално.

Морякът работил по поредната си икона-Богородица, а встрани от нея направил ситни цветенца. След четири месеца и Димитър създал същата икона. Подарил я на съпругата си, която по професия е психолог.

Оттогава бившият военен отделял всяка свободна минута, за да майстори икони. През 2003 година се пенсионирал, кандидатствал за майсторско свидетелство и сега това е професията му.

Броят им вече надхвърля 5 000, а Димитър признава нещо много важно: „Всъщност Бог ги прави, а аз съм само един изпълнител. От мен се иска да съм в кондиция!“.

От години той продава произведенията си в морския град не само на родните туристи, но и на чужденците. Димитър никога няма да забрави случката с германеца и мидата.

„Приближиха се до мен българка и немец. Всяка година двойката идваше на почивка тук. Разбрах от жената, че съпругът й много харесвал висулки. Предложих на германеца да си купи мида с кожена връзка за през врата и той го направи“, припомня си Димитър.

Миналата зима германецът пътувал някъде в чужбина и попълнил колекцията си с нов сувенир. Поносил го известно време и му се случило нещо неприятно. Спомнил си за пробитата мида, хвърлил стария сувенир и сложил купения от Димитър.

„До ден днешен не разбрах какъв му беше проблемът на германеца. Предположенията ми все още са, че е имал неприятности в работата, но те са приключили след като поносил мидата, купена от мен. Щастлив съм, че предавам по някакъв начин енергия на хората. Често ме питат дали иконите са осветени, но отговарям, че ако Бог не ги е осветил, едва ли има друг с такава сила!“, обясни Димитър.

Похвали ми се как една от иконите му стига чак до Антарктида. Нея обаче не продава, а подарява на известния изследовател Йордан Йорданов, който гостувал едно лято в Созопол заедно с внука си. Съвсем скоро Йорданов върнал жеста като подарил на Димитър снимки и водорасли от ледения континент. „Това е най-хубавото в цялата ми работа - клиентите и емоцията!“, гордо казва  Димитър.

Питам го за семейството му, а той като че ли това чака, за да се похвали с тях. Особено със сина си, който изучава докторантура в Бургаски свободен университет.

Проговорил още на година и половина, а на две вече четял гладко. С играчки почти не се занимавал, защото подаръците му били книгите. И досега за баща си той е вундеркинд.

Разбирам, че Димитър е човек на крайностите. Когато му остане малко свободно време влиза в кухнята, защото много обича да готви. Не ползва никакви рецепти-или приготвя невероятното ястие, или то отива директно в кофата. Вечер обича да си сипва по едно малко. Не може да надмине заклетия пушач Андрей Слабаков, но ето че пак пали цигара.

Димитър има свои констатации, които в никакъв случай не натрапва на другите. Една от тях е, че Иисус Христос и Йоан Кръстител са втори братовчеди. Христос бил мъдрецът, а Йоан - умният и емоционалният, Кирил също бил мъдрец, а Методий безцеремонен, готов да отреже главата на всеки. 

„Левски също е мъдрецът, Ботев е емоционалният. И аз съм от вторите!“, обобщава Митко. Майсторът от Созопол мечтае за внуци и правнуци, да се занимава с градината и животните си. Аз също си купих икона от Димитър. Не забравих да изпия следобедното си кафе, със сигурност няма да забравя и Димитър Иванов от Атия.