Д-р Петър Дертлиев спасил с джобно ножче живота на затворник в Белене. Мъжът имал възпален апендисит, а Дертлиев успял с чекийка и шише ракия да направи операция в полеви условия.
„8 души го държали по двама за ръцете и краката. Добре че някакви надзиратели им дали и ракия, за да се справят. Но го е спасил. “Това е разказвал чичото на Руси Русев от Българово за времето, в което е бил в лагера. На 1 февруари се почитат жертвите на комунистическия режим. Русев беше един от хората, които днес оставиха цветя пред паметника в Бургас.
„Нямам убити близки, но братята на баща ми не са били съгласни с това, което се е случвало. Във времето от ‘45 до ’56 са ставали едни неща… Национализацията, унгарските събития… Моите хора тогава са застанали на страната на унгарците и са били малтретирани“, разказва Руси Русев. Единият му чичо влиза в Белене едва на 19 години. Лежал е заедно с Милан Дрнечев и д-р Петър Дертлиев.
„Бил е най-младият там тогава“, припомня си племенника му. И двамата чичовци на Руси избират живота зад граница. Бягат през Турция и се установяват на запад. Това е имало доста сериозни последици за семейството им. Техният брат, бащата на Руси с години не е имал възможност да започне работа. „Чак след 60-та година започна да си намира някаква работа. На мен пък ми връщаха документите от различни училища, не успях да уча това, което искам.“
Въпреки че завършил 8 клас с отлична диплома, Руси не успял да влезе в селскостопанския техникум в Карнобат. След като излязъл от казармата пък не му позволили да следва в университет.
Категоричен е, че властта след ’44 е нанесла доста щети на хората, които са мислели различно.
Убеден е обаче, че няма риск това време отново да се върне.
„Хората, които навремето са приели идеите на комунизма, сега са капиталисти. Те разбраха, че това е добре написано на книга, но на практика не може да се приложи. Не вярвам че ще се върне“, смята Руси Русев. Но пък предупреждава, че не само комунизмът може да е репресиращ. „Има и много други идеологии. Въпросът е хората да помнят историята, за да не я повтарят.“