Над 200 руснаци се включиха в марша на „Безсмъртния полк“ в Бургас. В шествието се включиха също така и областният председател на БСП Стойко Танков, лидерът на общинската структура Живко Господинов и членове на партията.
Маршът на „Безсмъртния полк“ е акция, която се провежда от години в Русия, а отскоро руската диаспора в България също участва в нея. В „Безсмъртния полк“ потомци на участници във Втората Световна Война дефилират със снимки на совите предшественици.
Шествието в Бургас започна от ул. „Александровска“, премина през центъра на Бургас и приключи пред паметника на Альошата, където бяха поднесени венци и цветя. Шествието беше озвучено от руски маршове и превърналата се в символ за руснаците песен „Свещена война“.
Само питам – 9 Май не е ли за комунисти и русофили удобен повод да празнуват като тъгуват за изгубения 9 септември? И с хитлеризма да оправдават сталинизма, комунизма, тоталиризма? Безнадеждно тъжно е когато всеки мълчи и не знае защо този съветски „Альоша” е обречен да стърчи в центъра на нашия Бургас. Тук няма загинали в сражения срещу хитлеризма „молодци”. А само неколцина мародери, изнасилвачи и крадци. На Западния фронт българите дадохме хиляди жертви. Но не ни причислиха към победителите, а към победените. Вместо признание присъдиха ни наказание. Червената армия на Сталин окупира България. Удобно оправдание на едно зловещо завоевание. Формално до 1947-ма, но достатъчно, за да ни турят хомота на комунизма – тотално във всичко и навсякъде. Вече сами не знаем до кога ще му влачим противоречивото наследство. Защото паметник, издигнат в чест на поробител, наричан лицемерно освободител е безотказно средство да се ерозира човешкото съзнание. „Напред, народността не пада там дето знаньето живей” – пеем в химна на всеки 24 май. Правим го от сърце, без команда и никой до сега не го е забранил. Даваме ли днес познание на подрастващите за истинската ни история? Девет години след 1944-та комунистическата власт издига десетки такива паметници у нас като този на „Тройката” в Бургас. Каква памет създава един паметник на без паметността, величаещ гробокопача на българското национално достойнство? С европейските народи сякаш ни е трудно да празнуваме Денят на Европа. Защото малки, но напористи групи почитат „Денят на победата”. И спорят кое е първичното – Европа или Победата? Победителите кого победиха – хитлеризма ? Като превърнаха в победител комунизма? Тогава защо „победените” са все по-уредените, искаме да ги достигнем, ала понякога сме срещу тях? Само питам. Разбираемо е всяко мълчание от срам или партийно послушание. Мнозинството като мен знаят отговорите. А всички, които се дразнят от тези въпроси също знаят - че идва краят на заблудите и на прикриваните злодеяния на комунизма. Щом училищното образование започне да дава знание по истинската ни история и не подправените факти може да настъпи някакъв обрат. Към размисъл и покаяние. Само предполагам и се надявам. И нека дружно си кажем: ДАНО, ДАНО!