Никола Ставрев Янакиев е един от многото български тракийци, чиято съдба е да бъде прокуден от родното си място. Той е роден през 1880 г. в село Годжуксеймен, което се намира в днешна Турция, в района на Силиври. Никола Янакиев е прадядо на народния певец и историк Лазар Налбантов, който е зам. председател на тракийско дружество „Странджа“ в Бургас.

„Прадядо ми е участник в три войни: Първата балканска война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Връчен му е орден за храброст от княз Фердинанд. Носител е и на много ордени, както и на много отличия от тези войни“, разказва Налбантов за прадядо си.

Орден за храброст връчен на Никола Янакиев от княз Фердиданд I

Историята на Никола Янакиев е изключително интересна. Той и семейството му са изгонени от родното им село през 1913 година. Година по-рано по време на избухването на  Балканската война Янакиев е войник. По онова време селото му се е намирало в пределите на Османската империя и след започването на сраженията той е принуден да се бие от страната на турската армия.

Повратният момент настъпва, когато Никола Янакиев е на фронта. Той успява да се отскубне от турската армия и преминава да се бие на страната на България.

„След това, по време на Междусъюзническата война, се е бил изцяло на българска страна“, пояснява Налбантов и допълва: „Всички знааят, че 1913 година е трагична за населението на Тракия, тя остава в историята ни с определението „Разорението на тракийските българи“ – след тази война огромни кервани от хора, семейства, оскъдна покъщнина и добитък  се отправят към свободна България“.

Така и родът на дядо Никола се отправят натам. Заселват се първо в Ямболско, част от тях остава там. Той се установява в Бургас и така намира своята съпруга Ставрина. Тя също като него е от района на Силиври. После се задомяват в района на Коджакафалийската махала, близо до днешното училище „Братя Миладинови“.

През 1926 година се преместват в тогавашното село Карабаир, днес комплекс „Меден рудник“. Те са едни от първите заселници в населеното място и са част от неговото основаване. По онова време Карабаир е било бежанско селище, създадено през 1920 година, предимно от прокудени българи от  Лозенград и околните села Карадър, Курудере, Енидже и др.

Малко след края на Първата световна война на Никола и Ставрина им се раждат 7 деца, 6 от които оцеляват, всичките са женски. Семейството се препитава с отглеждане на овце. В тогавашното село Кара баир всички го знаят като дядо Кольо Абраша. До смъртта си през 1975 г. дядо Никола често е канен в местното училище, за да разказва на учениците в часовете по история за войните, в които е участвал и необикновените съдби на тракийските българи.

„Така те дават началото на големия ми род от към майчина страна“, казва Лазар Налбантов, който гордо си припомня историята на своите предци.

Очаквайте в Gramofona.com кой вдъхновява Налбантов за тракийската кауза и вярва ли, че ще има обезщетение от страна на Турция за наследниците на бежанците от Източна Тракия.