Фотограф Павлина Иванова е главната движеща сила на рубриката Street Fashion на Gramofona.com. Именно конкурсът ѝ дава и вдъхновението за нейната първа изложба „Smiling street portraits“. Експозицията бе открита през януари в Галерия „Георги Баев“. Все още може да бъде видяна, но вече в обновения Културен дом на нефтохимика, където гостува по покана на зам.-кмета на Община Бургас, Диана Саватева.

С Павлина разговаряме за вдъхновението и предизвикателствата.  

Павлина, как се чувстваш след откриването на първата си изложба?

Беше изключително емоционално за мен. Бях напълно ангажирана с подготовката на изложбата и нямах време за предстартова треска. Но не бях подготвена и за силната емоция, която ме връхлетя по време на откриването.  

След първата си изложба мога да кажа, че това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един фотограф. Да направи самостоятелен проект, който да заживее собствен живот, облечен във физическо тяло. Чак тогава осъзнах какво наистина означава да си артист.

Освен личната емоция, каква обратна връзка получи от хората. 

Посетилите споделиха, че са харесали изложбата. Тя бе представена по различен, нов начин. Такъв какъвто не бяха виждали до момента.

Благодаря на всички, които споделяха в социалните мрежи и правиха сторита в инстаграм. Звъняха ми по телефона почти всеки ден. Моделите се снимаха със снимките си и аз бях щастлива.

Получих и положителни отзиви от Етелка Пирева и Бургаската фотографска общност.

Какво предстои на изложбата? Къде ще гостува?

Получих три покани за изложбата. Заместник-кметът по култура и туризъм Диана Саватева ме покани в обновената сграда на НХК. Част от снимките са изложени там през целия февруари. Експозицията е подредена във фоайето на втория етаж на културния дом, който желае може да ги разгледа безплатно всеки ден през работното време на НХК.

Получих покана и от Маруся Русева да гостувам с изложбата в нейния Модерен театър.

Експозицията ще пътува и до Средец по инициатива на местния клуб по фотография. Клубът разполага с голямо изложбено пространство, а аз всъщност ги консултирах при закупуването на техниката.

Благодаря на всички, които оцениха изложбата и дават възможност тя да продължи своя живот. 

Като творец къде намираш предизвикателството?

Хората ме вдъхновяват най-много. Извън портретите, обичам да снимам и сгради. Харесвам архитектурната фотография. Ловя изображения дори с телефона си, когато светлината е подходяща. Обичам да се заигравам с пространството по начин, по който да не може да се разбере къде точно е снимано.

Обичам да снимам стрийт, докато се разхождам. Интересни истории се раждат така. Имах случай момиче да открие изчезналото си яке в моя стрийт фотография. А после от тази снимка се роди разказ на писателката Цветелина Александрова.

Другата ми любов е сцената. Снимала съм много известни български изпълнители. Бях единственият фотограф, който снима концерта на BOND в Бургас.

За първата си изложба избра портретите, вдъхновени от рубриката на Gramofona.com. Всеки човек има хиляди маски. Успяваш ли да запечаташ „истинското“ лице на твоите модели и хората ли са най-сложни за снимане?

Те са предизвикателство. Всеки човек е различен. Не знам дали са маски, но хората имат различни лица. Да си добър портретен фотограф означава и малко или много да си психолог. Старая се да уловя същността на човека срещу мен. Обичам първо да поговоря с моделите си, за да мога да ги наблюдавам и опозная. Отделям време да предразположа човека, особено ако не е свикнал с камерата на фотоапарата. Идеята е да се отпусне и да се забавлява.

Отново към портретите. Очите или усмивката, кое улавя духа на човека?

И двете са важни. И двете говорят, но същото важи и за цялото тяло. Свикнали сме да виждаме портрети на хора с отворени очи и на цяло лице, но истината е, че можеш да направиш и портрет в гръб, в сянка и пак да уловиш същността на човека. Но всичко това се случва само след доброто опознаване на модела.

Няма да се уморя да повтарям, че хубавата снимка се получава със съвместната работа на модел и фотограф.

А носят ли бургазлии онзи специфичен дух? Успява ли твоето око да го  улови?

Има много одухотворени хора в този град. Не всички обаче са бургазлии, може би градът ги привлича. Възможно е морето да събира тези хора.

А сега накъде?

Обмислям да издам фотокнига със снимките от проекта Smiling street portraits.

Имам идеи за още проекти, кандидатствам за финансиране. Изкуството храни душата, но финансите са важни за неговия физически облик. Благодаря на Националния фонд „Култура“, който оцени и финансира първата ми изложба.

С Маруся Русева от “Арт ателие“ ще работим заедно по два проекта, единият от който е "Street Fashion". Всеки, който желае, може да се запише за участие в него.

В края на годината предстои отново да творим заедно и с куратора на първата ми изложба, Дора Славова.

Когато имам повече яснота, първо ще разкажа на Gramofona.com!

Снимки: Тани Костадинов и личен архив 

Видео: Красимир Марчев