Любовта му към гората го кара да прекара години наред в нея. За Панчо Петков от царевското село Бродилово няма непознато местенце из красивата Странджа. Няма и непознато дърво.
„Никога не мога да объркам вида като го видя, аз семето познавам, та камо ли да не зная дърветата”, хвали се пред Грамофона нюз горският стражар. Празнуваме заедно Седмицата на гората в уникално красивия царевски разсадник „Зиркова воденица”. Панчо поглежда през прозореца към дългата градина с подредени като в аптека фиданки. Очите му се просълзяват, защото горският е прекарал над 30 години в разсадника.
Постъпва на работа в него през есента на далечната 1984 година. Казва, че знае всяко едно кътче от разсадника и той много му липсва.
„Тук мина моят живот. „Зиркова воденица” е създаден за производство на фиданки още през 70-те години. Когато аз започнах работа, произвеждахме близо два милиона фиданки – бял бор, черен бор, морски бор. Тук се сееха триредови алеи с дъб, акация, липа, чинар и много други видове”, спомня си с умиление Петков.
Панчо не пропуска да ми разкаже как нощем е будувал в разсадника, за да опази фиданките от метеорологичните условия. „Пазих ги от сланата. Паднеше ли тя, веднага ги попарваше. Затова не спях и им палих димки, за да ги спася”, разказва още храбрият мъж от Бродилово.
През годините е попадал в много и комични ситуации като тази да гони сърни и зайци, които са влизали в красивата градина с фиданки.
Сега Панчо пази горите безстрашно от нарушители и е все така всеотдаен в работата си, както преди в „Зирковата воденица”. Тя много му липсва и винаги когато има възможност се отбива, за да нагледа хилядите млади дръвчета, с които ще се залеси природата около нас.
Името на разсадника идва от някой си дядо Зирко, живеел в царевското село Изгрев. Човекът имал мелница, а цялата околия се събирала на воденицата му, разказва ни още Панчо Петков.
„Как живях ли? Много интересно и предизвикателно. На 61 години съм, а на първо място в живота ми винаги е бил разсадникът „Зиркова воденица”!, завършва разказа си Панчо Петков.
