Трактовката на романа ѝ ме вдъхнови да ви разкажа за нея: Слава Костадинова.
Тя е родена в Сливен. Завършва Техникум по обществено хранене. По-късно и Учителския институт в Смолян. А след падането на "комунизма" и Библейски Институт.
Замества като учителка дълго време.
В Гърция заминава през 1996 година с временен трудов договор като помощник готвач на остров Крит...и остава. Лятото работи в таверна, зимата в къща като компаньорка на възрастни хора (обикновено жени).
От 2000 година започва да пише за българските вестници, излизащи в Атина. В един от тях има своя рубрика. Участва във всички литературни конкурси, които се организират. Няма случай неин разказ да не вземе награда. Понякога и някое от стихотворенията ѝ)
Пише от малка. Първото ѝ стихотворение излиза във в-к "Септемврийче" по случай излитането на Гагарин.
До 2011 година живее на острова, след което се мести в Атина.
Едва през 2016 година, когато се прибира за малко в България се свърза с Ники Комедвенска и така започват.
Първо събират част от разказите в сборника "Дантелата на дявола".
После част от стиховете в стихосбирката "Песента на пеперудите".
Комедвенска я насова към тематика, която ѝ „пасва“на перото.
През 2018 година събрират и втори сборник "До семките на ябълката". В него намират място прекрасни женски образи, в които Слава влага частици от себе си.
Идеята за романа ѝ хрумва преди десет години и започва да я изгражда. Повечето хора си задаваме въпроси за съществуването на душата и за нейното състояние след смъртта на тялото. Не иска книгата да е научна трактовка, нито богословска теория. Решава да е история на една безсмъртна любов, както е безсмъртна душата (по нейно лично разбиране).
Тудно е, защото понякога се съблазнява в библейските понятия, понякога в научни изследвания и това ѝ коства време.
Докато се ражда Отвъд измерението.
Основната тема е история на голямата любов: млада жена умира при раждане, но душата не иска да си „замине“ докато не намери майка за детето си и съпруга на мъжа си.
Така започва романът за търсещата душа, която преминава през много перипетии...А сега ще си поговорим за:
Вярваш ли в прераждането?
Прераждането – не мога да кажа, че е вяра. Предположение да, но не е концепция. Мисля, че само една определена част от енергията на индивидуалната личност се „завръща” отново и отново.
Тази определена енергия има „обем”, който трябва да се достигне… и се завръща, растейки… както плод на едно дърво. Разбирате какво искам да кажа, нали? Плодът трябва да порасне и да узрее на етапи.
Искала ли си да разбереш каква си била в минали животи?
Не ме интересува каква съм била в минали животи. Любопитна съм, обаче за развитието на личностните качества. Предполагам, че има нещо като степени, които трябва да се „покрият” при всяко завръщане.
Покриеш ли изискванията отиваш в другата степен. Не покриеш ли - оставаш там. Предполагам, че оставането на една и съща степен също има ограничение. Стигнеш ли ги падаш на предната.
Каква грешка допускат хората в общуването си с Бог?
Грешката на човека при общуването му с Бог е желанието само той да говори, а Бог да слуша . Много хора си представят Бог като духа от лампата на Аладин – винаги на разположение да изпълнява желания.
Изпитвала ли си Божията милост, или наказание?
Никога не съм изпитвала Бог. Това е един от тежките грехове. Нито милостта Му, нито наказанието съм изпитвала. Всъщност Бог не ни наказва. Ние сами наказваме себе си чрез делата си. Бог е посочил „минирани полета” и ако ние, въпреки това, навлизаме в тях, вината от последствията е наша.
Безбожници ли сме хората?
Не може да се каже, че хората са безбожници. Това определение зависи и от ъгъла на зрение. Хората си намират бог – за някой са парите, за друг славата, за трети кариерата…
Всяко нещо към което човек се „прилепва” и му отдава по-голяма част от енергията е „бог” на този, който му служи .
Защо вярваме в Господ, защото се страхуваме ли?
В истинската вяра няма страх. Тя е безусловно доверие. Бих могла да дам много примери за това, но ще дам само един – ако си качен на високо и не можеш да слезеш, а долу е баща ти, който ти казва да скочиш и е разперил ръце да те посрещне, с вяра скачаш без да се страхуваш. Няма нужда от тълкуване нали?
По какво се различава българската от гръцката църква?
Като теологична концепция българската православна и гръцката православна църква нямат различие. Все пак гръцката православна църква е „майка” на българската.
А животът в Гърция?
Различията между начина на живот в Гърция и в България са много и няма възможност за това кратко интервю да се опишат. Тези различия произтичат и от различията от средата – природни дадености, държавно развитие, културни традиции…
Всички знаем, че „социализъм” в Гърция не са имали и са развили икономиката си по най-рационалния за природните си дадености – насочили са се към туризма, маслините и маслиновото олио. Голяма част от населението се е включило в тези бизнеси. Гърция влезе в ЕС много отдавна и се възползва от всички „благини”.
Банкрутът им през 2012 година спря доста от привилегиите им и промени до голяма степен начина им на живот.
Гърците са политически грамотни и умеят да се борят за икономическите си изисквания. Успехът на държавните ръководители зависи от икономическото благополучие на народа.
Профсъюзите са действени и протестите са организирани само чрез точни икономически искания. Законите са конкретни и наказанията за неспазването им строги.
Какви хора са гърците?
Религиозни, свободолюбиви, сметкаджии. Религиозните празници в голямата си част са национални. В тях вземат дейно участие и държавните ръководители.
Когато казвам „сметкаджии” не ме разбирайте в лошият смисъл на думата. Имам предвид, че винаги правят онова, което им предлага по-голяма печалба независимо от цената, която трябва да платят не само в материален, но и в духовен еквивалент. Приятелството им също е определено в тази насока.
За Бог, за Гърция, или България, за какво пишеш в момента?
Диапазонът ми на писане е обширен. Проза, поезия. Започнах нов роман. Напоследък ме привлича нова социална поезия и в майския брой на списанието са включени мои стихове. Изпратила съм разкази до три конкурса и чакам резултатите.
Писането за мен е като дишане. Споделям с читателите и не ме интересува бройката им, но се радвам, че книгите ми се продават.
С възрастта хората помъдряват и все повече си задаваме въпросите за смисъла на съществуването. Надявам се със Слава да сме ви помогнали с нейните изводи. А сега изпращам поздрав от слънчев и студен Бристол до слънчев и топъл Бургас. Нели Арнаудова е от Бургас, но живее в Бристол, Англия. Тя често ни разказва за живота на бургазлии зад граница и ни среща с интересни и любопитни хора.
