Ние сме младежки туристически клуб от Английска езикова гимназия „Гео Милев“ в Бургас, който е сформиран по проект за транс-гранично сътрудничество между България и Турция по Interreg-IPA CBC Bulgaria-Turkey Programme, CCI No 2014TC16I5CB005.

Една ранна сутрин започнахме пътуването си до съседна Турция. Нашата цел беше да посетим одринския регион и да видим и опишем най-интересните места по пътя си. Всички очаквахме с нетърпение срещата с близката и в същото време далечна култура, пропита със сладостта на “баклавата” и аромата на лимонената вода и изпълнена с протяжните песни на ходжите от минаретата на джамиите.

Прекосихме живописната Странджа планина и пътят продължи през оризовите полета чак до Узункопрю. Името му идва от най-дългия каменен мост в света, по който влизаме в града. Историческата забележителност дава името на самия град – на турски език, Uzunköprü означава “Дългият мост”. Това е най-дългият каменен мост в света, построен от известния за времето си архитект Муслихиддин по заповед на османския султан Мурад II. Човек се чувства странно, когато вижда такова величествено архитектурно съоръжение.

Настанихме се в малък бутиков хотел, в който останахме няколко дни. Не можем да не споменем и гостоприемството на нашите турски приятели. Те ни посрещнаха в училището си “Muzaffer Atasay”. Нашето пристигане предизвика голям интерес сред турските ученици, които ни гледаха от прозореца, след което тръгнаха след нас и ни поздравяваха в коридорите на училището. Това, което ни впечатли най-много в турското училище, бе комбинацията от строги правила, традиции и нови технологии. Нашите партньори от турския “Младежки туристически клуб” разказаха за интересните места в Узункюпрю.

После започна обиколката ни из града. Най-интересна за нас беше възстановената църква “Св. Йоан Кръстител “, превърната в музей. На първия етаж имаше уникална изложба от камъни, показваща магията на майката природа – глави на мъже и животни, намерени от овчар. На втория етаж са показани триизмерни картини със сцени от Библията. Тази църква не е била активна от 1930 г. и е възстановена от общината.

На следващия ден продължихме пътуването си до Одрин. 2011 г донася световна слава на Одрин, когато джамията Селимие е вписана в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО както и фактът, че Одрин е бил османска столица довежда много туристи в града. Нашето посещение започна от останките от османския дворец в Одрин – Сарай – Чедид – Амир.

В непосредствена  близост до двореца се намира стадионът  Kırkpınar, на който се провежда фестивалът за пехливанска борба, включен през 2010 г. в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Той се провежда в Одрин, Турция всяка година през юни. Хиляди хора от различни възрастви групи, култури и региони пътуват всяка година, за да видят “Пехливаните” в битката за Златния пояс на Къркпинар и титлата на Майстор-Пехливан.

Следващата ни спирка е в Музея на здравеопазването в Одрин. Музеят на здравеопазването е уникално място, разположено в района на джамията “Султан Баязид II” в Одрин. В него се помещават пресъздадени стаи от болница от османския период. Музеят е вторият най-посещаван исторически обект в Одрин, след джамията Селимие. Болницата е била открита по времето на султан Баязид ІІ през 1488 г. В нея са се лекували пациенти повече от 400 години до 1909 г.

Точно до болницата имало медицинско училище, което обучавало лекари за Османската империя до края на 19 век. Болницата и училището формират един от най-важните медицински центрове в Близкия изток. Османската медицина е основана на традицията на турско-ислямската медицина. Идеите, изразени от Авицена и Ал-Фараби, са приложени в османската болница в Одрин. Сред използваните конвенционални методи трябва да споменем терапията със звука на водата, музикалната терапия, ароматерапията и мануалната терапия.

Пациентите, страдащи от неврологични и психиатрични разстройства, са лекувани с тези терапии в Одрин, когато в Западна Европа имало случаи на изгаряне на хората с умствени проблеми от практикуващите черна магия. Забележително е, че залата е архитектурен шедьовър с отлична акустика. Този музей е получил много национални и международни награди, обявен е за Европейски музей на годината през 2004 г. от Съвета на Европа.

След музея посетихме Паметника, посветен на Договора за мир в Лозана. Той се намира в Караагач, който е даден на Турция като военно обезщетение, уговорено с Договора за мир в Лозана. Интересна е сградата в Караагач, която е била използвана като жп гара до 1972 г. След това тя е дадена на университета “Тракия“ за социално съоръжение. Сградата на гарата е един пример за железопътна архитектура от края на XIX век.

Другите места, които посетихме, бяха религиозни. В Одрин всички религии са уважени. Освен джамии, имаше синагога и православна църква. Българската православна църква “Св. Георги” се намира в квартал Барутлук, улица Тавукчу в Одрин. Църквата е построена през XIX век, а богослуженията започват от 24 юли 1880 г. Църквата е доста богата на икони. В църквата видяхме Преписа на „История славянобългарска”, направен в Замъка в Равадиново преди 2-3 години (една от снимките е от създаването на преписа в Равадиново).

Гранд синагогата в Одрин е проектирана от френския архитект France Depré в архитектурния стил на мавритански възход. Бяхме удивени от красивата сграда на синагогата.

По пътя към Селимие Джамия минахме през Selimiye Arasta (покрит базар), който е бил построен, за да осигури приходи на Джамията във времето на султан Мурат III. Джамията Селимие е построена между 1566 и 1574 г. по заповед на султан Селим II. Тя е най-важният и в същото време най-известният исторически паметник на Одрин. Тя е проектирана от Мимар Синан, най-известния архитект на Османската империя, който е издигнал  повече от 300 сгради, включително мостове, медресета (теологични училища) и джамии. Джамията Селимие се счита за най-хубавото произведение на Синан и кулминация на ислямската архитектура в Османската империя. Той я е планирал като част от целия архитектурен комплекс, известен като Кюлие, състоящ се от джамия, две медресета (теологични школи), покрит базар, наречен Selimiye Arastası, часовникова кула, множество дворове и библиотека. Целият комплекс е записан през 2011 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, като признание за архитектурните ценности и хармонично свързване на неговите елементи.

В следващите дни посетихме още няколко града в региона, най-голямо впечатление ни направи крепостта в Енез.

Пълни с емоции и впечатления и, разбира се, с много торбички с подаръци от провинция Одрин, на следващия ден тръгнахме за родния ни град Бургас. Това беше чудесно пътуване, създадохме си много приятели и се обогатихме с интересни познания за културата на Турция и района на Одрин. Това, което почувствахме и преживяхме е незабравимо! Оставаме с най-приятелски чувства към нашите домакини, с които споделихме тези специални за нас дни.

Тази публикация е създадена със съдействието на Европейския съюз чрез програмата Interreg-IPA CBC Bulgaria-Turkey CCI No 2014TC16I5CB005.
Съдържанието на тази публикация е единствено отговорност на АЕГ“Гео Милев“ и по никакъв начин не може да бъде отразено в мнението на Европейския съюз или на Управляващия орган на програмата.

Проектът е съфинансиран от ЕС чрез програмата Interreg-IPA CBC Bulgaria-Turkey.