Бургас завинаги ще остане в сърцето на двама англичани, вярващи в Бог. Читра Робсън и съпругът й Браян пристигат тук от Лондон през далечната 1974 година и прекарват две незабравими години в Бургас, преподавайки в Английската гимназия. Въпреки проблемите, които са имали заради вярата си, те за миг не са се отказали да пътуват хиляди километри, за да служат на Бог.

Преди половин месец Читра празнува 70-годишен юбилей в Бургас заедно с бившите си ученици. Срещаме се ден преди семейството да отлети отново за Лондон.

„Бургас е вторият ни дом и ние с радост се връщаме тук”, казват гордо пред Грамофона Читра и Браян. Дълги години те работят с пастора на църквата „Градове за Исус” в Бургас и си спомнят ясно как навремето не са били добре приети от властите.

„Мислеха, че църквите са свързани със Запада. Тогава беше комунизъм и не говорихме много с учениците за вярата, защото беше трудно за тях. Казваха за нас, че сме опасни хора. Бяхме идеологично съмнителни. Една година двама ученика дойдоха на летището да ни посрещнат и после имаха доста неприятности с полицията, но ние никога не сме били шпиони, мисионери-да”, разказват семейство Робсън.

Браян никога няма да забрави 1982 година. Тогава той и Читра отново идват в България. Пътували от Слънчев бряг до Пловдив, за да се видят с други вярващи хора като тях. По пътя ги спрял първи катаджия, който казал на Браян, че кара с превишена скорост, но го пуснал да продължи.

„Пътувахме през Каблешково, когато ни спря втори катаджия. Докато двамата разговаряхме той забеляза чантата на Читра на пода, а в нея имаше духовна литература. Катаджията се обади до началниците си в Бургас, за да им разкаже какво е видял. Каза ми, че трябва да се върна до Слънчев бряг, да оставя колата, която бяхме взели под наем и на следващия ден да се явим с Читра в дирекцията на МВР в града. Пет дни ме разпитваха.

Казваха ми: Вашите ученици ви обичаха, г-н Робсън, защо правите такива неща? Вие сте били добри хора, вие сте били членове на прогресивна политическа партия ... А аз докато преподавах, бях казал на моите ученици, че навремето съм членувал в лейбъристката партия в Англия и всичко това бе написано в досието ми”, спомня си Браян.

Той отишъл в полицията точно в 10: 00 часа, както му заръчал катаджията. Влязъл в сградата и започнал да си мисли какво ще стане с него. Както стоял, един от милиционерите се качил по стълби, стигнал до една врата, извадил ключове, отворил я и от другата й страна видял коридор с врати наляво и надясно. В този момент Браян веднага си спомнил за едно съновидение, свързано с него по време на молитвено събрание в Лондон.

„Преди да дойдем в България една сестра ни описа какво е видяла в съня си, а именно мъж, който се качва по стълбище, отива до една врата, а на кръста си има много ключове. С тях отваря вратата и от другата й страна се вижда коридор с различни врати – наляво и надясно. В църквата се опитахме да тълкуваме съня, но в крайна сметка нищо не се разбра. Е, докато стоях в полицията в Бургас си казах- Боже, ти си бил тук преди мен. Ти знаеше, че това ще стане с мен. Значи всичко е според твоя план. Какво ще стане, аз незнам, но знам, че Бог царува. Вярваме, че го има!”, категорични са Читра и Браян. 

Така години наред те служат като мисионери в няколко ромски църкви из Бургаска област. Посещават редовно вярващите в малкотърновското село Звездец, кв. Комлука, селата Росен и Лозенец. „Ромските вярващи се различават от останалите роми. Хората не вярват, че те могат да се промнят, но ние вярваме, че е възможно. Имаме много специална връзка с църквата в Звездец. Там много ни обичат и ние ги обичаме”, разказват още вярващите чужденци.

По време на службите Браян и останалите говорят по различни теми. На последната си среща са обсъждали какво е да си свещеник, какви права и задължения има той.

 „Направихме сравнение между свещениците в Стария завет и вярващите в Новия завет. В Стария завет свещениците са носели отговорност да пренасят различни жертви, докато в Новия завет ние правим духовни жертви”, казва още Браян.

Самият той повярвал в Бог още като студент. Докато пасторът проповядвал, Брян чул в главата си глас, който му казал: „Аз искам теб! Някак си разбрах, че това е гласът на Исус Христос” допълва разказа си Робсън.

Той и Читра се запознават като студенти в Северна Англия, където изучавали руска филология.

„Бяхме около 24 студенти, в две групи. Аз бях в група А, а Читра в група Б. По принцип студентите от едната група не се виждаха със студентите от другата, но един ден не помня защо, трябваше една студентка от другата група да дойде при нас за малко. Това беше Читра. Заедно сме вече 47 години”, казва влюбеният още мъж.

Според Браян търпението и вярата са много ценни в една връзка, а най-важна е прошката. От любовта си семейство Робсън има две дъщери и се радва на трима внуци. Едното от децата им е адвокат, а другото работи в банка. Читра и Браян обожават българска кухня, а мъжът в къщата дори готви боб чорба. Семейство Робсън не спират да се обичат, да четат Библията и си пожелават да могат да служат на Бог през всичките дни, които им остават. За Коледа те са в родината си, но обещаха, че ще си дойдат в Бургас отново през февруари.