В прекрасното великотърновско село Арбанаси живеят близначките Росица и Цанка. От години посрещат с усмивки и чувство за хумор в прекрасния си и спретнат дом туристи от близо и далеч. И нас така посрещнаха. Не от вратата, а още от пътя. След „Добре сте ни дошли!”, последва коя от двете е по-голяма. Кака Цанка побърза да се похвали, че е успяла да изпревари Роси само със 7 минути. От автобуса до голямата къща ни деляха само няколко крачки. Двете сестри не спираха да повтарят колко се радват, че в дома им влизат поредните гости и нямат търпение да ни нагостят.
Първо обаче показват как се кваси кисело мляко. Веднага след демонстрацията сервираха гъбена супа и топла питка. За второ опитахме гювеч с телешко месо, което буквално се топеше. Тайната на добре сготвеното ястие се криела в дългите часове на приготвяне. За да е още по-вкусен обядът, домакините почерпиха гостите си с пукани чушлета и червено вино, приготвено лично от майка им.
А тя е 80-годишна арбанашка баба, за която работата е истинско удоволствие. Двете й дъщери я боготворят и разказват, че върши чудеса както в кухнята, така и в градината. „Само за час извършва толкова работа, колкото ние двете за цял ден”, хвалят се Роси и Цанка.
И двете са семейни. Съпругът на едната е гурбетчия в Чехия и за да не е сама, тя живее с близначката си и нейният мъж Иван. Той е пенсиониран инженер и запален меломан. Обожава руската музика и има над 1 000 песни.
В дома на Роси и Цанка са влизат не само българи, но и хора от цял свят. Разказите на двете сестри и приятната компания са споделяли американци, австралийци, германци. За първите най-вкусни били салатите, защото зеленчуците са домашно отгледани. Дядо Иван пък ги изненадвал със специални компилации от евъргрийни.
Докато разказват как са живели, домакините приканват към допълнително, защото готвят по много. „Имаме ядене за още два дни. Искаме да ни остане време за почивка, да четем романтични книги, да гледаме филми и да си пушим цигарите”, смеят се Роси и Цанка. И не пропускат да се похвалят, че докато готвят, пийват по няколко глътки домашна ракийца.
Дойде време за десерт. Вкусният кадаиф бе сервиран с по купичка кисело мляко, но не от онова, което квасиха. На него му трябват поне 4 часа, за да е готово.
И защо правят всичко това ли? „Защото обичаме да се посрещаме гости!”, категорични са арбанашките дами. Изпращат ни с пожелание отново да ги посетим и със същите усмивки, с които ни видяха за първи път.
