Не знам за вас, но мен зимата ме хване неподготвена. Думите „Бургас“ и „сняг“ ми е трудно да ги побера в едно изречение. „ Бургас“, „сняг“ и „бебе“ си е направо апокалипсис, и от синтактична и от към всяка друга гледна точка.
Попадали са ми всякакви наръчници за отглежда на дете. Казусът „морска майка с първо насред метър сняг“ обаче никой не го е засегнал. Като добавим към това и дебнещ от ъгъла ГРИП картинката си е направо трагична.
Идеята да запозная детето със снега ми се струваше адски романтична, особено около тихата и свята Коледна нощ. И липсващ сняг! За малко дори си го пожелавах, а в съзнанието ми се разиграваше идеалистичната картина- почти единадесетмесечно човече със сладък зимен екип, старателно избиран и купен „за всеки случай“, среща снега за първи път.
Правя снимки изпаднала в умиление, докато впрегнатата с баща шейна лети по заснежената улица, която слава на Бог никой снегорин не изрина. И, дежавю! О, чудо! Сняг, Бургас, пак сняг, липсващ снегорин, скип екип, всичко на куп, в едно изречение, както в идеалистичната мечта от Коледа.
Само, че този, който е чул молитвите ми, или не е слушал добре, или е слушал избирателно. Една гаща плява с добавен ГРИП за разкош. Резултатите? 10 дни по-късно двустайният апартамент ти се струва боксониера. Детето изпада в ужас от физиономията ти, която след толкова дни заточение вкъщи и липса на сън, наподобява тази на бисквитеното чудовище.
Лепкави петна от сироп за кашлица изкачат на неподозирани места. Когато ти се струва, че вече няма как да стане по-зле, единадесетмесечното отроче мобилизира всички сили почерпани от „витаминцето“ и се изправя само. Кашлицата продължава, но малкият човек прави нова крачка в развитието си и решава, че на тази възраст е съвсем нормално да започне да се храни самостоятелно.
Лъжицата, това ужасно нещо- преносител на лекарства въобще не е част от хранителните навици на детето, което настоява да яде намачкани зеленчуци с ръце. Радостта от новите първи неща е несравнима и помага да не обръщаш внимание на шедьоврите от бисквите, картофи, броколи и морков върху всичко що е мебел и латекс.
Появата на баба на хоризонта е по-голямо щастие и от появата на снегорин на магистрала „Тракия“. Искам фейсбук да спре трескаво да ми предлага, пост след пост, да си закупя последен модел шейна, защото днес от общината писаха, че започват да чистят. Аз мразя бисквити! И си искам лятото.
P.S. Пазете се, ГРИП-ът е гаден.
