Моето мъжко момиче

Весела и узряла -
Тя към света наднича
скрита в женското тяло
на моето Мъжко Момиче.

Таня Славейкова Стоянова има лице и осанка на египетска богиня. Родена е през лятото в град Враца преди 38 години. От три години живее в Бристол. Запознахме се по телефона, комуникирахме във Фейсбук и след  две години успяхме да се срещнем. Запазих невероятни спомени от малкото часове прекарани заедно.

Знаех, че има хора подчинили живота на своята страст, но не ги бях срещала. А повярвайте ми нейните страсти са повече от една и съжителстват в хармония помежду си. Таня е истински  футболен запалянко (верен на един  отбор) ; страстен любител на моторните спортове (последовател на един съзтезател) ; фен на дартса  и всякакъв вид музика. Таня не само харесва всичко това, тя  е непрекъснато на път за футболен мач;  съзтезания на моторбайк;  дартс; или концерт на любими групи. Ето какво ми разказа за себе си:

- Завършила съм  геодезия, родителите ми нямаха възможност да ме издържат като студентка, затова не завърших  висше образование. Работя от деветнадесет годишна. Първата ми работа беше в магазинче за подаръци.

Там разбрах, че имам умения да декорирам и правя аранжировки. И сега го правя по скоро за подарък на близък. В магазинчето работих четири  години, като собственичката изцяло ми имаше  доверие и до днес сме в близки отношения.

Заради уменията си да работя с клиенти получих и предложение за работа в 2be, (магазин за мобилни телефони и техника) там беше и кариерното ми развитие от консултант до управител.

Работила съм като управител на две казина в града, но се наложи и аз да емигрирам поради липса на развитие и промяна в родния ми град.

Откъде е страстта ти към моторните спортове?

- Баща ми е карал мотор, но не се е състезавал. Следя  Moto GP, British superbike и World superbike от тринадесет годишна.

Пътувам когато имам възможност, за да гледам на живо състезанията. Моят номер едно в света на моторните спортове е Валентино Роси, все още не съм го виждала на живо, но вярвам, че един ден тази мечта ще е поредната реалност.

Имам доста снимки и автографи от състезателите в British superbike, на този етап най-ценният  ми автограф е от легендата Ники Хайдън, който получих една година преди нелепата му смърт.  Казвам нелепа, защото един ден докато правел редовните си тренировки с велосипед Ники  беше  блъснат от автомобил и изгуби битката за живота си. 

Ти самата караш ли мотор?

- Не, там адреналинът  е толкова голям, че граничи с безразсъдство. Преди години с един мой приятел изминахме разстоянието Враца-Монтана за 10 минути. Какво е чувството ли? Думата е една - Свобода. Познавам себе си и зная, че понякога страстта ми преминава тънката граница с разума и предпочитам да остана фен.

Фен си и на Манчестър Юнайтед . Защо избра този отбор?

- Това беше един от най-лесните избори в живота ми, защото това е моят отбор, моята страст и любов. Най-големият отбор в света, колкото и тривиално да звучи. Всичко в него е класа. Ходила съм на Олд Трафорд и се чувствах като малко дете. Няма значение какво се случва, аз винаги подкрепям отбора и съм готова да споря с всеки за него. Имам татуировка с емблемата му; тениски; шалчета и всичко останало като всеки нормален фен.

Веднъж с приятели в Бристол решавате да смените възможните маршрути за забавления и отивате да гледате турнир по дартс. Какво те привлече в тази игра?

- Привлече ме основно прецизността на състезателите, индивидуалните им възможности и невероятната атмосфера. Съчетава се спорт със забавление. Хората са облечени с различни костюми, хапват, пийват, подкрепят състезателите и релаксират.

Казваш, че ако твоят живот трябва да се нарече с една дума, то тя е музика. Каква музика харесваш?

- Обичам рок; хаус; R&B; поп;  блус; джаз. За мен музиката е живот, винаги ми е давала нужната емоция или силата, от която съм имала нужда в даден етап. Една от мечтите ми е да се срещна с музикантите от група ,,Сигнал” и Любо Киров. Когато съм на определен концерт, без значение от стила музика, в мен се борят различни емоции - мислиш си как си гледал тези имена единствено по телевизията, в интернет или на снимка, а тази вечер те са срещу теб ...пеят за теб и всички в залата и то като за последно.

През изминалите няколко години имах шанса да се докосна до едни от най-големите имена в световния рок и да си говорим за съвсем обикновени неща, а именно с Марко Мендоза; групите Skid Row; Dead Daisies; Black Star Riders .....Гледала съм Def Leppard; Rita Ora;  Enrique Iglesias; Jessie J; Bryan Adams; Queen и мн. мн. други, но няма да ни стигне деня за да изредя всички.

Ако трябва да опишеш живота си с една песен, то нейното заглавие е?

- Roxette - Listen To Your Heart

Какво са другите ти страсти?

- Обичам кучетата. Преди години бях жестоко нахапана от улични кучета и изпитвах страх, но идва момент, когато решаваш, че трябва сам да преодолееш страховете си. Гледам много филми, шия гоблени, наслаждавам се и на бойните спортове, тъй като в тях има битка по правилата, а не насилие и е хубаво да умееш да различаваш едното от другото. Чета автобиографии, защото от тях винаги има какво да научиш.  Преди месец когато се прибрах от България единственото, което си купих и взех бяха биографиите на Бербатов, Гунди и Стоичков.

Отслабнала си драстично по своя воля без диети. Ще споделиш ли с читателите своя опит?

- Преди три години и половина се оказа, че и аз имам проблем с щитовидната жлеза. Разбира се, че беше оказало влияние на килограмите ми, косата, ноктите, емоционалното ми състояние. Аз съм висока 1,58 и по това време тежах 70кг и изглеждах като балонче.

Една сутрин се събудих и реших, че от мен самата зависи дали ще променя всичко в ежедневието си. Спрях абсолютно всички вредни навици които са най-големия бич на нашето ежедневие, отказах се и от най-голямата си страст кафето. Храня се по 5 пъти на ден основно месо, зеленчуци и плодове. Ходя по минимум 7 км на ден, посещавам 5 -6 дена в седмицата  фитнес залата. Към днешна дата поддържам едни и същи килограми, а те са 55.

Животът за теб е:

- Борба. Всеки ден е борба. Падаш, изправяш се и продължаваш. Аз в повечето моменти съм се се изправяла сама. Никога не е имало кой да ми подаде ръка и да каже “Стани, ти можеш!“  Това е и една от причините да не мога да бъда на 100% жена, защото продължавам да съм силното момиче.

Опиши ми моля те с няколко думи емигрантския живот!

- Пречупено през моята призма думата е една единствена - приключение. Никога не знаеш,  какво те очаква и през какво ще ти се наложи да преминеш. Всеки ден е различно и запомнящо се.

Ще се върнеш ли в България?

- Някой ден. Не съм затворила тази врата, но там ще ми бъде лесно. А аз не обичам да е лесно. Много бързо ще се адаптирам и подобря позициите си. В малкия град не обичат успелите, а аз не искам да се превръщам в Зомби, не искам да ме мразят и да ми завиждат, заради това което съм.

Пожела ли си нещо за 2019?

- Да виждам повече толерантност. Искам хората да свалят маските си и да бъдат такива каквито са с плюсовете и минусите си, a не нечие копие и то просто, защото така е модерно. Не искам да срещам по улиците просто фигури, а души. Нека се радваме на успеха на другите, да бъдем малко по-добри, защото сме за много малко тук и сме dust in the wind.

Какво мислиш за приятелството?

- Рядко срещано явление, защото за мен приятелите са некръвните ти братя, или сестри, които трябва да са с теб повече в трудните моменти, да са критични към теб и до болка откровени. Когато е нужно да споделят успехите и щастието ти да са до теб, като семейство.

За предателствата?

- Имала съм повече срещи с предатели отколкото с приятели. За мен предателите са дребни душици, готови заради интересите си да продадат душите и принципите си. Нямат морал, да не говорим за чувства, те не заслужават дори и съжалението ми, но както обичам да казвам: "Няма неплатени сметки".

А за Любовта?

- Тя е две лица на едно цяло. Среща се все по – рядко, защото хората не говорят помежду си, не искат да се преборят за нея, по- лесно е да си тръгнат. Не съм спирала я търся. Знам, че ме чака някъде, зад някой ъгъл. Само трябва да намеря пътят към правилната сграда. Вярвам, че я има и не съм се отказала да я намеря, а може би тя ще реши да ме намери, защото й е омръзнало да ме чака.

Моето Мъжко Момиче

никак не се шегува.
Ако обича - обича.
Ако ревнува - ревнува.

Това е Таня: крехка и ранима и в същото време смела и силна. Отровенността ражда приятели и ние се разделихме като такива. Вярвам, че Таня ще срещне мъжа на мечтите и няма да има спомен,   че някога е била мъжко момиче! 

Нели Арнаудова ни запознава с интересни личности, които са избрали Англия за свой втори роден дом. Среща ни и с атрактивни бургазлии. Самата тя е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.