Една положителна и усмихната жена преподава втори век на деца в Бургас. Милена Метева е учител по руски език вече 35 години. Над 20 години е работила в средно училище „Иван Вазов”, както и в няколко населени места в региона. От шест години всеки ден тя учи децата от Руската гимназия на популярния и не толкова лесен език.

Има блестящ опит във всички учителски степени – от начален курс до гимназия. В навечерието на най- българския празник - 24 май, Метева бе удостоена с почетното отличие на образователното министерство - "Неофит Рилски" за цялостна дейност. Преди няколко години тя е един от финалистите на Международен конкурс за учители по руски език. Участници са над 550 души от цял свят. Самата тя е завършила Руската гимназия и до днес си спомня как се е развил пътят й.

„През далечната 1975 г. ни бяха събрали отличниците и ваш колега ни взимаше интервю. Идеята му беше подчинена на един стих от Некрасов. Изводът беше, че поет може да не станеш, но трябва да си гражданин, т.е. да имаш гражданска позиция.

Като че ли беше предопределение да завърша руска филология и след това да се посветя на тази работа. Руският език няма научаване. Макар и толкова години да го предавам, аз непрекъснато чета на руски език и гледам руска телевизия”, допълва Метева.

Какво е да си учител в 21 век разказва пред Грамофона нюз Милена Метева.

„Образованието в 21 век е общо взето каквото и в 20 век. Промени има и то доста.  Децата и в двата века са си деца. Да си учител на първо място е отговорност. Тези митове и легенди, че изкарваме по половин ден в училище, прибираме се вкъщи, пием си кафето и два месеца през лятото си почиваме, са си общо взето митове и легенди. Когато човек е наистина отдаден на работата си, той няма много лично време.

Това, което ми харесва от 21 век е навлизането и използването на новите технологии. Те до голяма степен облекчават работата ни, дават ни възможност да включваме интерактивни методи на работа, а и самите деца са много отворени към използването им. Това дава възможност един урок да бъде по-разчупен  и много по-интересен”, разказва преподавателката.

Метева допълва, че с голямо удоволствие работи по различни проекти. Пет години се е отдала на националната програма  „Ученически олимпиади и състезания”. Целта на проекта е да подпомага децата с допълнителна работа и да се подготвят за състезания и олимпиади.

„Работя заедно с четирима колеги по този проект и всяка година имаме деца на националната олимпиада. Тази година дори имаме дете лауреат, Анастасия Костова, на която преподавам от 9 клас . Оценката, която получи е 6.00 и това й дава възможност да запише Софийския университет без конкурс. Най-големият пробив е, че тя бе единствената българка, защото останалите са руснаци или поне имат някакъв руски произход”, гордо казва Метева.

Допълва, че човек трябва да работи тази професия, само ако я обича. „Ако не я обичаш, ти не оставаш. Трябва да си готов, да отделяш много от личното си време, за да се развиваш, да развиваш и децата. Наградата от нашия труд са именно техните резултати”, обясни педагогът.

Метева не харесва безкрайното попълване на документи, много от които по няколко пъти. Казва още, че другата голяма беда на родното образование са делегираните бюджети, които според нея за много неща връзват ръцете на управляващите едно училище.

Тя никога няма да забрави един от запомнящите се моменти в работата й. Преди много, много години е била разпределена да преподава в училището в Ахтопол. До него извозвали деца от Синеморец и Варвара. „Беше месец февруари и беше много студено, макар да бяха цъфнали първите горски цветя. Едно детенце беше изтървало автобуса от Синеморец и беше тръгнало пеша до Ахтопол.

По пътя набрало цветя. Когато пристигна цялото беше премръзнало, а ръчичките му посинели, но ми носеше букетче от минзухари и кукуряк. Такъв емоционален момент не се забравя”, спомня си Метева.

През свободното си време учителят по руски обича да се разхожда и да чете книги. Детството й е преминало в странджанското село Заберново, където й досега Метева обича да отмаря в къщата си.

Любимата й и несменяема книга е „Евгений Онегин” и от много четене, я знае наизуст. Това, което преподавателят си пожелава в живота е само здраве, защото според нея всичко друго е постижимо. Макар да е имало моменти, в които е искала да се откаже от професията, винаги си е повтаряла, че като учителка е най-добра!