От съвсем малък началникът на полицията в Руен Михаил Георгиев иска да расте в справедлив свят. Детството му преминава в айтоското село Пирне. Казва, че не е градско момче, израснало в саксия в апартамент и животът на село му е до болка познат. Отлично знае как се жъне на нивата и е комбайнер от 1988 година до 1995 г. „Знам какво е да пасеш, косиш, доиш.

Знам какво е да си хвърлил толкова труд, а накрая да ти вземат една бала със сено. Знам какво е да израждаш коза или овца. С въже на кръста съм издърпвал телето от майка му заедно с дядо ми и роднини, знам какво е тежко раждане и да ти умре кравата. Точно заради тези неща не неглижирам нито един проблем на местните хора тук в Руенско, защото той не ми е чужд”, казва откровено пред Gramofona.com главен инспектор Михаил Георгиев.

През 1995 година завършва Русенския университет с успех 5.82. Това го прави втори във випуска и отличник на факултета. „Цялото ми следване е 46 шестици, 9 петици и една четворка по химия при доц. Копчев. Няма как да забравя това име никога. Не ми достигна малко, за да изместя първенеца по успех, едно момче от Русе, който завърши с 5.87”, гордо допълва  Георгиев.

Професионалната му кариера започва през 1997 г. като млад офицер в Пътна полиция.  14 години е бил в КАТ-Бургас, след което става началник на „Регистрация”. Продължава  в сектор „Охранителна полиция”. За кратко е бил началник на „Охранителна полиция” в Созопол и от 2016 г. поема Районното управление в Руен.

„Полицейските служители сме на режим 24/7 - 24 часа, 7 дни в седмицата. Спим с телефона до главата, винаги включен за зарядното устройство. Вариантът - падна ми батерията и не си чух телефона просто не съществува”, допълва главният инспектор.

За него всеки ден е огромно предизвикателство. „Имал съм много трудни моменти, в които съм бил на ръба. Преди много години, когато бях началник на „Регистрация” в КАТ, бях поставен в неприятна ситуация и трябваше да мине време, за да се разбере, че нямам нищо с това /бел. ред. Акцията „Регистраторите през 2010 г./ Напрежението, което имах тогава ми даваше усещането да се откажа, но с помощта на колеги от професионалната и приятелската среда, успях да преодолея нещата. Ако в онази ситуация до мен не беше жена ми, аз нямаше да се справя”, споделя още Михаил Георгиев.

Не помни за толкова години съпругата му да е пропускала да му каже: „Пази се!”, когато той тръгва за работа. „Навремето когато започвах в КАТ имаше един стар полковник, който ми каза така: „Ще ти омръзне да ядеш студена супа и да прегръщаш заспала жена. И това е самата истина. Винаги жена ми ме чака да си дойда, дори това да е посред нощ”, допълва още началникът на РУ в Руен.

Георгиев е изключително горд с двете си деца. 19-годишният му син е вицеевропейски шампион по шотокан карате при юношите, трети на три световни първенства, многократен републикански шампион. Приет е да следва физика, астрофизика и астрономия в университета в Бат, Англия. Дъщеря му е третокласничка в Бургас и винаги чака татко си след работа, за да си поиграят. Когато се наложи да излезе вечерта за даден случай, малката редовно го питала: „Тате, а утре вечер ще те видя ли?”. 

Георгиев е запален по мотори и коли още от дете. На 5-годишна възраст баща му го качва за първи път на картинг и години наред участва в Републиканското първенство при пионери, юноши и мъже.

Другата страст на Георгиев е пеенето и свиренето на музикални инструменти. „По майчина линия дядо ми беше много добър певец. Още в първи клас майка ме записа на уроци по акордеон в Дома на Нефтохимика. В пети клас постъпих в тогавашния първи акордионен оркестър. Когато учих в Механотехникума в Бургас реших, че трябва да науча още един инструмент и четирите години там свирех на кларинет.

Имам три кавала. Първият си го взех от Айтос, вторият е правен по поръчка от „Етъра”, а третият е от Русе. Мой състудент го намери, докато разваляше една селска къща. Кавалът беше занемарен, пукнат.

Купих го от него и го дадох на братовчед ми Динко.Той завърши иконопис във Велико Търново и междудругото  изрисува църквата в Руен. Тотално промени инструмента, а известният кавалджия Румен Мутафчиев каза, че имам най-добрият кавал не само в Бургаска област, а може би и в България”, спомня си още Георгиев. При всеки удобен момент той не пропуска да посвири и попее пред близките или колегите си.

Казва, че през годините му се е налагало да вижда много трагедии и кръв и е категоричен, че с това не се свиква. Допълва и че човек е добре да има на първо място личен лекар, личен адвокат, но не и личен полицай. „Защото той тогава вече не е полицай!”, убеден е Михаил Георгиев.