Дават се много пари за здраве и за хората с увреждания, но те явно изтичат някъде. Това признал премиерът Бойко Борисов пред бургаски майки на деца с увреждания. Вчера част от жените отидоха на церемонията за откриването на новия път Поморие – Ахелой, за да се видят очи в очи с премиера.

„В интерес на истината действахме малко като партизани, защото ни беше страх, че охраната няма да ни пусне. Не минахме по официалния път, дори скрихме тениските си с надпис „Системата ни убива“, за да не ни върне някой“, разказа Грета Аспарухова, която е прикована към инвалидна количка.

Борисов разбрал за неочакваната среща в последния момент. Оказало се, че премиерът не знае, че са дадени 2 млн лева за създаването на регистър за хората с увреждания, а такъв и до момента не съществува. Държавна агенция  трябвало да го направи.

„В момента никой не знае колко сме, какви сме, къде сме и от какво имаме нужда. Аз лично недоумявам, как до момента се прави финансова рамка без да се знае на кого и как се разпределят парите“, коментира Грета Аспарухова. Бойко Борисов е поканил бургаската група да присъства на следващото заседание на Министерски съвет и там да представят проблемите си.

„Разбрахме се да опишем точка по точка нашите искания, защото тук не става въпрос само за пари, но и за отношение и за промяна в системата. Утре и в понеделник ще пишем, ще коментираме с майките от София и другите градове, за да представим общата си позиция“, обясни още Грета Аспарухова.

Семействата, в които има човек с увреждане настояват за напълно нов закон за Личната помощ. В момента родителите се сблъскват с абсурди.

Десислава Тенева, майка на дете с аутизъм призна, че й отнема 10 дни, за да събере всички необходими документи, за да отиде със сина си на ТЕЛК.

„На всеки три години ходим. Преди това обаче трябва да получа документ от всички възможни институции – учители, психолози, логопед, лекари. Отиваме и чакаме, за да може в новия ТЕЛК да препишат диагнозата от миналия“, обясни Десислава.

Недялка Гъркова пък се сблъсква с друг абсурд. Тя е личен асистент на дъщеря си, която е в количка от 24 години. „Назначена съм за 3 часа на ден като личен асистент на детето. Когато отидохме на операция в Австрия се наложи да изляза в неплатен отпуск, защото съм напуснала работното си място, а  аз съм с нея и заради нея в болницата“, разказа Недялка.

Истинският кошмар за повечето родители започва когато децата им с увреждане навършат 20 години.

„Тогава започват да получават една инвалидна пенсия от 130 лв и интеграционни от 30 лв. С това живеят детето и майката, защото тя няма как да работи. И когато няма дневни центрове или помощ, двамата се озовават затворени между четири стени“, разказват още майките.

Въпреки обещаната среща с министрите от кабинета, на този етап те няма да отменят протеста си и палатковите лагери, които бяха изградени в няколко града, включително и в Бургас.