Бургазлията Манол Тодоров разби на пух и прах мъжките стереотипи. Популярният радиоводещ на POWER FM не се срамува да признае, че помага на съпругата си за всичко в домакинството. Манол е категоричен, че един мъж в 21 век трябва да може да готви, глади и чисти.

Обича Бургас, морето и никога не се измаря да работи. Манол Тодоров е на 33 години, израснал на футболния терен и в школата на „шейховете”. Национален координатор е на Сдружение SOS-ПТП и междувременно води няколко рубрики в радиото.

Казва, че животът е станал много динамичен и че жените искат да бъдат все по-активни. „За да бъдат и майки обаче, едни мъж в 2017 година трябва да може да върши и женската част от работата вкъщи.

„Какво по-хубаво от това детето да ми признае, че яденето, което съм му приготвил е по-вкусно от това в детската градина”, казва пред Gramofona.com Тодоров. Допълва, че сега е времето, в което може да постигне много неща, защото е млад, енергичен и активен.

Научил се е на работа да не мисли за семейни проблеми. И обратно: „Когато човек се прибере в 18.00 часа у дома, трябва да изолира работните процеси и да обърне изцяло внимание на семейството си.

Обожава сина и дъщеря си и макар свободното му време да е кът, винаги когато го има, е с тях. „Старая се те да усещат, че имат баща. Опитвам се да ги възпитавам по най-добрия начин, разбира се и с помощта на моята прекрасна  съпруга. Тя ми създава онзи комфорт, за да мога да се занимавам с няколко неща.

По този начин не се чуствам гузен, че ще ми се наложи да закъснея някоя вечер или някой уикенд ще отсъствам от дома. За мен този баланс в семейството може да го създаде само една жена, категоричен е още Манол Тодоров.

С всички сили се опитва да възпитава в първородната си 5-годишна дъщеря и по-малкия си син любов към спорта, защото според него той учи човека на дисциплина. Най-малкият член от семейство Тодорови се появява на бял свят на 8 март тази година. Таткото казва, че със сигурност оттук нататък празникът няма да е същият с две жени и рожденик.

Благодарен е за помощта към децата както на майка си, така и на тъстовете си. „Майка ми е работеща жена, но ни помага за децата в почивните дни. Те много я обичат и тя ни е упора, когато имаме нужда. Родителите на съпругата ми не са в България, но съвсем скоро ще се завърнат и ще можем да разчитаме и на тях”, казва още семейният мъж.

Хвали се, че има най-верните приятели зад гърба си. Макар време за ритане на топка да няма, Манол и компания намират своите няколко часа да изгледат интересна футболна среща пред телевизорите.

„Обичаме също да излезем някъде за по едно питие и да си кажем типично мъжките неща. Времето с приятели за мен е много важно”, допълва още Манол.

За себе си казва, че е изключително позитивен и се старае да предаде това и на децата си. „Не гледам толкова сериозно на живота, но и никога не бих позволил да остана без средства, с които да осигуря добър живот на семейството ми. Не правя всичко на всяка цена и съм се научил, че няма проблеми, който не могат да се разрешат”, казва още Тодоров.

Често спортува, за да има добра форма. Споделя, че не е от суетните мъже, но винаги се поддържа дотолкова, че самият той да изглежда добре и да се чувства така.

Повече от всичко го е яд, че Бургас се развива в посока да няма професионален футболен отбор. „Работил съм и в „Черноморец”,  и в „Нефтохимик”. В „Черноморец” бях по времето на Димитър Димитров -Херо когато отборът нямаше серизони средства и по времето на Балъков, когато имаше много сериозни средства.

Хората, които управляват футбола в Бургас винаги имат едно на ум. Боли ме, че в града ни няма отбор със собствен футболен стадион или който да е на Общината, за да се развива спортът, а аз го обожавам. За мен футболът е феномен и този, който събира хората. Спортистите са тези, които могат да обединят една нация. Това е истината, всичко друго е прах в очите!”, категоричен е Манол.

Той винаги ще продължава да симпатизира на „Нефтохимик”, а в световен мащаб се наслаждава изцяло на любимия му от детските години „Реал Мадрид”. За Манол той е най-титулуваният отбор в цялата история на футбола.

Казва, че когато човек спре да се движи и да върви напред , става мързелив. Това, което бургазлията най-много иска е в бъдеще децата му да станат будни граждани, да изразяват мнението си и да не се страхуват да казват това, което мислят.