Когато се говори за бургаски жаргон, първото, което хрумва на човек е възклицанието „Въй!“ То обаче разделя бургазлии на две. Т. нар. кореняци и до ден днешен се мръщят и казват с пренебрежение, че думата е привнесена от странджанските села. Дошла някъде към 50-те години на миналия век. За другите това е дума-емблема, която е типично бургаска, характерна и с городст се използва извън пределите на града. Съвсем естествено на „Въй“ е посветена една от най-дългите статии в първата книга, описваща жаргона на Бургас. Неин автор е Митко Иванов – художник, реставратор и историограф.

Подготовката на книгата е отнела точно 10 години, разказва авторът. „Правих я с огромно удоволствие. За мен в тежки дни и вечери това е било почивката. Много се забавлявах, като изключим черната работа по редакцията.“ Официалното представяне ще бъде този четвъртък, 14 юли, от 18,30 часа в бургаската библиотека.

Книгата е закачлива и на ръба на сериозното и несериозното. Хаплива, иронична и на моменти саркастична, признава Митко Иванов. Важно уточнение е, че ще има и второ издание, което обаче ще бъде посветено на нецензурния бургаски жаргон. Първата книга разглежда жаргона до началото на 90-те години. За това и за по-младите бургазлии някои от изразите може би ще звучат непознато.

Над 10 000 думи е успял да прегледа и проучи авторът. От тях 2500 могат да се нарекат бургаски, не всички от тях обаче са уникални. Има едни около 300 до 500, за които може да се каже, че са си наши. Тръгнали са от Бургас, някои вече са претопени и се ползват с ново значение в други краища на страната. Има обаче около 300 думи, които са си чисто бургаски. Както се казва и „ний сме дали нещо на света“.

А то е показателно за живота на бургазлии до 89-та. Ако не знаете - дънки, купон и тава са нашият принос към съвременна лингвистика. Тава е дума, която има две значения. Едното се използва от моряците, когато описват гладкото и спокойно море. А второто значение  е за дългосвиреща плоча, но със западна музика. Такива тави са вкарвани от тираджиите и моряците полулегално. Жаргонът е красноречив и показва, че в зрелия соц Бургас, като пристанищен град, е бил и врата за западната цивилизация у нас.

Когато се говори за бургаски жаргон няма как да не се спомене и още една дума – гларус. Това са онези митични и симпатични момчета от бургаския плаж, които жънеха небивал успех сред полските, немските и руски летовнички. „Бургазлии по-скоро се отнасяха с насмешка към тези младежи, които най-често са между 17 и 25 години и сваляха бройки по плажа. За мен лично птицата гларус е далеч по-интересна от имитаторите на плажа. За това и за птицата има поне 10 истории в книгата, докато за плажните ухажори са не повече от 5“, признава Митко Иванов.

За да напише книгата Митко Иванов е разговарял с около 50 души. „Все знакови личности на 75+. Някои са известни на широката публика, а други са знакови със своите професии и чувство за хумор.“

След 10 години проучвания и изследвания на бургаския жаргон, нормално е човек да има и любими думи. За Митко Иванов това е „изпъната“.

„Много ми ляга на сърце. Заради своята лаконичност. Няма друга дума, с която можеш да придадеш описание на една жена – стройна, красива, изящна, привлекателна. Всичко това се казва с една дума – изпъната. Точка.“