Срещаме се за първи път в бургаския клуб на Моряка. Той е усмихнат, поръчва си топло кафе и пали цигара, после втора. Казва, че животът в морето е шарен и там има всичко. Помни много слънчеви дни и никога няма да забрави страшните гръмотевици над главата си. Капитанът далечно плаване Костадин Патранесков е от онези хора, които говорят бавно, разказват всичко до последната подробност и запомнящо се. Животът му започва от Свищов. Кръстен е на дядо си Коста, рибар, с когото е неотлъчно в морето още от 4-годишен. Не помни добре пускането на ранните мрежи, но помни как дядо му го хвърлил зад борда, за да го провери може ли да плува. „Оказало се е, че съм изплавал”, спомня си пред Gramofona.com кап. Патранесков. 22 години работи в бургаското предприятие „Океански риболов”. Напуска го през 90-те години, а след това както и самият той признава-плавах и на запад, и на изток. Морето го е научило да вижда във всеки човек по нещо. Дало му е много, но и много му е взело.
Не крие, че докато плавал, се е чувствал зле далеч от семейството си. „Чак сега осъзнавам какво съм пропуснал. Докато синовете ми са расли, аз съм дивял из океаните. Никога не можах да стана приятел с тях. Сега когато съм на брега просто им завиждам, че споделят с майка си, а не с мен”, откровено заявява през сълзи капитанът. Казва, че парите не са всичко, но пък са много важни. „Равносметката ли? Осигурих си семейството. На големия син 2 апартамента и 2 коли, на малкия -1 апартамент и кола, и за мен с жена ми си подсигурихме старините”, признава още Патранесков.
Отявлен русофил е. На 6 години още не можел да чете, но наизустил стихотворението на Иван Вазов „Като Русия втора няма” и обрал овациите на детско тържество. Казва, че сега е разочарован от днешната политика. „В Океански риболов не можехме да мръднем без руска помощ. Случвало се е тръгваме от България. Дават ти шест трала, три от които дънни за шест месеца. Дънните са рисково мероприятие, влачат се по дъното, но не винаги може да се разбере къде тралът може да се скъса или да остане целият на дъното. По средата на рейса скъсаш един трал, скъсаш втори, трети и после... какво правим? Търсим руснаците специалисти, които никога не са ни отказвали помощ. Винаги е имало много голямо разбиране от тяхна страна”, допълва опитният капитан. Казва, че ако животът му не се бе развил по този начин, към днешна дата щеше да е или докер, или кранист на пристанището в родния Свищов. Сега е просто щастлив дядо на 4 внучета.
Какво му се налага да направи преди 42 години на Никулден в Порто Лагос, очаквайте в следващия репортаж на Gramofona.com!
