Вчера в Бургаския окръжен съд се случи истински прецедент. За първи път в България шофьор получи ефективна присъда от 17 години, за това че пиян е убил човек на пътя. Пред магистратите застанаха вдовицата на Евелин Дуков Людмила и неговата сестра Даниела. Двете момичета буквално разплакаха присъстващите в залата с пледоариите си. Вижте какво каза и какво поиска от съда Даниела Анастасова:

Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели!

Аз съм Даниела - българка, майка и съпруга, дъщеря и сестра.

Всеки ден пияни шофьори убиват невинни хора, а после се разхождат сред нас! Години наред България е европейската страна с най-много жертви на пътя! За 2017г. са 98 души на 1 000 000 население. Това е почти два пъти повече от средните за Европа стойности от 55души! Това е една статистика за жертвите, която всеки човек като чуе първо се стряска, а после забравя. Това е информация от тези, за които хората си казват „много лошо, дано на нас не се случи“, но за мен и семейството ни статистиката оживя на 03. 12. 2017г.

В Приморско на 03. 12. 2017г. денят е слънчев и светъл! Брат ми, като спортист и колоездач, използва последните слънчеви лъчи,  за да покара любимото си колело. Отива да изненада жена си и детето си, които са на гости в Приморско! Този 03. 12. 2017 е денят, който преобърна живота на мен и моето семейство - за съжаление трагично. Това е ден, който ще запомня до края на живота си. Това е ден, за който се сещам всеки Божи ден. Това е ден, с който сутрин се събуждам и вечер заспивам с кошмари. Да, това е кошмар, който не свършва и никога няма да свърши. Белязани сме! Ще го нося до края на живота си!

Нека ви разкажа малко за периода преди това! Имах жив брат, как звучи само. С който израснахме в едно щастливо и весело семейство, възпитани от добри и справедливи родители. Бяхме научени на любов, доброта и честност, израснахме щастливи и безгрижни, срещнахме нашите половинки и семейството се разрасна, родиха се децата и растяха заедно! Имахме общи мечти и общи цели! Винаги съм смятала, че братята и сестрите са различни варианти на едно и също нещо! Изходните материали са еднакви, но се получават различни личности. Така че ако загубиш брат, усещането е, че губиш себе си. Аз се чувствам напълно изгубена. Но ще разкажа малко за Евелин, такъв какъвто беше. Такъв какъвто ще го помня, такъв както искам да възпитам децата си и както искам да го запомнят.

Евелин беше човек на принципа и справедливостта, на  закона и на реда. Никога, повтарям никога не прекрачваше границата. Никога не правеше компромис с принципите и правилата. Спазваше и правилата за движение, като шофьор, колоездач и пешеходец. Беше толкова чист човек, че никой няма да сбърка ако го сравни с ангел в пълния и прекия смисъл на думата. Преди години си беше купил мотор, караше го в гората, но когато се роди сина му го продаде. Премина на колело за по- безопасно, вече трябваше да мисли за детето си! Така ми каза! Беше един от Вело клуб Царево  подкрепяше спорта, караше всеки ден по няколко часа, винаги добре екипиран, както и онзи ден! Евелин никога не се прибра при нас, никога вече няма да чуем гласа му, смеха му, никога повече няма да видим усмивката му! Никога повече няма да усетим прегръдката му! Никога няма да го видим да остарее, да се радва на детето си и да е опора на нас, близките. Евелин завинаги остана на 33! Един здрав, възпитан и без пороци човек!

Сега пред мен като сестра на Евелин, който вече не е сред нас, пред мен стои много труден въпрос. Как да обясня на децата си, как да ги възпитам, как да ги избавя от стреса и от конкретната за нас тъжна истина, че дори и когато спазваш закона, има някой, който не го спазва и последиците са фатални за този, който спазва правилата! Какво да им обясня?

На 03. 12. 2017 моят брат и нашето семейство станахме част от статистиката за убити на пътя от пияни шофьори, които дори не се разкайват. Боли ни, много ни боли и винаги ще боли! Не е вярно, че времето  лекува. Не е вярно, че отминава. Не е вярно, че се забравя! Смаза ни, смачка ни, унижи ни! И продължава да ни унижава! Преминахме през много етапи! Борим се заедно, търсим и професионална помощ, за да бъдем полезни на децата си! И въпреки, че имам семейство, аз се чувствам сама. Една част от мен я няма и няма кой да я замести. 

Много е трудно да отговориш на дете (на 8 годишната си дъщеря), когато ме пита „Мамо, защо ни възпитаваш да бъдем добри и честни, като добрите хора умират рано? Искаш и аз ли да умра млада, мамо?“ Как да обясня на 13-годишният си син,  че не трябва да пие алкохол, като ми казва че пиян го е убил? „На него нямаше ли кой да му обясни, мамо, че не трябва да пие и кара, защото убива невинни хора?“ Всичко това са въпроси без отговор. Не знам как да им отговоря, но въпреки всичко ще съхраняват спомена за вуйчо им и ще ги науча да бъдат достойни хора. Ще се  опитам да им дам това, което са ни дали нашите родители, ще следвам примера им ще възпитам добри и честни българи и ще продължавам да се боря за това да видят, че за всичко има справедливост, защото аз все още вярвам в това – в справедливостта.

За съжаление и аз съм тук за това – да търся справедливост. Справедливост, заради дееца и извършеното от него и справедливост за обществото – защото отвъд личното ни засягане от конкретното престъпление, потърпевшите от това някой да шофира автомобила си в нетрезво състояние и да причини смъртта на друг или други са много по-широк кръг хора, респективно предпазените от подобни деяния трябва да сме всички ние.

Тук съм и заради възмездие. Заради себе си и заради почернените ми родители. Да, знам, че „възмездието“ не може да е единствена цел на наказанието, но и не може да бъде отречено.  Под възмездие нямам предвид да отвръщаме на злото със зло, ние не се събираме пред съда всеки път за да търсим отмъщение, да причиняваме зло или да ви притискаме (съда и прокуратурата) в негативния смисъл. Под възмездие имам предвид само, че сме благодарни на прокуратурата за разследването и обвинението и разчитаме на съда, деецът да получи заслуженото и необходимата държавна принуда, заради извършеното от него. Защото не искам на следващите семейни празници, когато всички сме събрани на една маса и сме се втренчили в празното място, на което трябва да седи брат ми, отново да се сетим и да видим, че човекът, които отне животът му и почерни дните ни, може би е на свобода. Това би означавало, че справедливост няма.

Защото за мен, родителите ми, съпругата на брат ми и племенника ми, който остана сираче само на 4 години, само една присъда в най-тежките граници предвидени от закона би могла да внесе известна доза покой в душите ни. Душите ни, които са почернени в прекия смисъл на думата черно от загубата на брат ми. Да ни накара да повярваме в справедливостта, осъзнавайки, че тя ще ни даде само това – вярата. Нищо друго не може да ни върне.

Битката за семейството на Евелин продължава. Присъдата на Владимир Колев не е окончателна и може да бъде обжалвана. Със сигурност осъденият шофьор ще го направи. Освен това близките на загиналия мъж искат и промяна в Наказателния кодекс, с която драстично да се завишат присъдите за пияните и дрогирани шофьори, причинили катастрофа.