В предишния материал, посветен на утрешния Никулден, Ви разказахме една от морските истории на бургазлията Димитър Вандаров.

През 1966 година морякът-ветеран се качва за първи път на кораб. Работи като боцман 35 години и за него работата винаги е била едно голямо удоволствие.

През 1970 година поредният екипаж пътува до Италия. Вандаров ясно помни как морето е било идеално гладко, без грам вълна.

„Получихме сигнал за помощ. Дадоха ни координатите на малък кораб, чиято кърма беше наклонена към морето. Бяхме първите, които пристигнахме на място. Тръгнахме със спасителна лодка към бедстващите, а корабът им, който беше около 1000 тона, потъна пред очите ни”, разказва бургаският боцман.

Той и колегите му разбрали, че спасените пренасяли жито. Те обяснили, че повреда на кораба е причината да загубят плавателния съд.

„Ние обаче останахме с някакво странно чувство, че те пренасяха наркотици или нещо друго незаконно и потапянето на кораба им не беше случайно. Той потъна на най-дълбокото място-200/300 метра в морето”, допълва Димитър.

След като спасените били качени на неговия кораб, Вандаров видял как на място идват още спасителни съдове.

„До нас спря катер на брегова охрана, за да извози спасените, но те поискаха ние да ги откараме до брега.  Когато стигнахме там, на кея бяха всички италиански телевизии. Чакаха ни толкова много хора, наричаха ни българските спасители с най-модерния кораб. Имаше снимки по вестниците, два дни се говореше за нас по телевизията”, с трепет си спомня Вандаров.

И до ден днешен казва, че да си бил навремето моряк, е било доста престижна професия.

„За някои морето беше касичка, за други като мен -  романтика. Съжалявам, че още не съм моряк и не мога да пътувам. Толкова години минаха, а аз още не мога да свикна на брега.

Мъка ми е, много си обичах професията. И не заради парите, а заради романтиката - да слезеш на поредното пристанище, да се поразходиш, ще пиеш, да хапнеш, да видиш и усетиш друг свят”, казва развълнуван бургазлията.

Признава, че е голям зевзек и редовно се шегувал с останалите на борда. „Луди ги правих. Най-дългите ми пътувания бяха по 8-9, дори 11 месеца. Бяхме здравословно стабилни, но психически имаше хора, които не издържаха. Понякога получаваха сигнали, че жените им са мръднали някъде”, смее се морякът.

Казва, че е видял много красиви градове по целия свят, но винаги родното и Бургас са го привличали най-силно.