Илияз Ферадов е на 73 години и е арендатор в село Череша. Родом е от асеновградското село Три могили, а тук идва когато е 14-годишен. През 1959 година неговите родители се преселват в руенското село. Тогава доста местни българи, които вече са се преместили в посока Бургас и Айтос, са оставили къщите си пусти. Поради тази причина на придошлите хора, предимно родопчани, им е идвало по-евтино да си закупят къща.

„Дойдохме тук за по-хубав живот. Там, където живеехме, имахме по 1-2 декара земи, но горското  решили да правят държавни земеделски стопанства. Местните започнали да бягат оттам, защото няма да има места, където да си гледат животните.  Населението в региона най-много се е занимавало със животновъдство. Използвали са коне и катъри за превозни средства, защото тогава са не са имали друг начин за придвижване“, разкрива той пред Gramofona.com

Докато неговите родители вече са се настанали в новия си дом, той е останал при баба си и дядо си, за да завърши основно образование.

„Понякога съм питал родителите си защо решиха да напуснат родното място, а те ми отговаряха: „Нямаше пари, там нямаше как да си купим къщичка. Продадохме 5 овце, един катър, заради това дойдохме тук“ и допълва: „В сравнение с онези села в Родопите, в Череша е по-добре. Бургас е наблизо, има си и жп линия, по-евтино е. Действително тогава имаше много саморасли череши – към 145 декара“, казва арендаторът.

Признава, че му липсва родният край и няколко пъти се е връщал там. В Череша живее вече близо 60 години. Тук се е образовал и е създал свое семейство. Има трима сина, но никой от тях не се занимава със земеделие. За него пък това е начин на живот от близо 50 години.

„Трудно е да се занимаваш със земеделие. Захванах се с него, защото тогава нямаше какво да се работи. Вече свикнах и не искам да работя друго. В момента обработвам 4500 декара земя. Собствениците на голяма част от тях са българи, които вече не живеят тук“, заяви Ферадов.

С носталгия си спомня как преди години в селото е кипял живот. През 70-те години на миналия век е имало усилено строителство, а в местното училище се изучавали около 120 деца. Надява се, че тези времена отново ще се върнат.