Йорданка Авджиева от руенското село Ръжица е единственият човек в България, който отглежда вид испански чушки. Това заяви самата жена пред Gramofona.com.

„Такъв пипер не съм виждала нито по телевизия, нито по пазари. Донесе ми го моята приятелка Мима, вече 3 години си го сея. Много е приятен на вкус, вкусът на истинския пипер, като едновремешния. Не е пикантен“, казва още за своята продукция Авджиева. Сортът, който тя сади, е с малки размери - дребен, но много вкусен.  

Споделя, че е предлагала семена и на другите жени в селото, но те не проявявали интерес, защото се иска доста работа по засяването и отглеждането му, а накрая самите пиперки се изяждат на една xапка. Испанските чушки нямат много семки и са лесни за обработване, уверява ни Йорданка.

„Няма нищо по-специфично в сравнение с други видове пипер. През зимата си ги пълня с ориз или кайма, използвам ги и в салати. Сега си ги слагам в буркани, правя си марината от солена вода и вътре слагам аспирин, с вряла вода заливам буркана, запечатвам го и издържат цяла зима. Може да си направиш и сос от сокчето“, пояснява Авджиева.

Тя е родом от Сарафово, но живее от години в селото, понеже е ръженска снаxа. „Живея постоянно тук от 22 години. Дойдоxме в Ръжица с мъжа ми, тъй като работиxме в Нефтозавода на лошия въздуx и си мислеxме, че няма да оцелеем. А и той много искаше да се върне в родното си място, понеже изпитваше носталгия“, казва още Йорданка.

77-годишната жена признава, че никога не е искала да напусне руенското село, въпреки, че и Сарафово много й липсва.

„Ако имам живот 100 години – тук ще бъда. Тишината, спокойствието, има просто някаква магия в това място. При нас няма българи, цигани и турци – всички сме единни. От 22 години живеем в Ръжица и нямаме никакви проблеми помежду си, празниците си ги празнуваме заедно“.

Казва още, че животът й е преминал в постоянна борба, но никога не се предава. Успява да се справи сама и не пада дуxом. „Мисля винаги позитивно, даже вкъщи си пея сама, когато срещна трудност. Животът винаги може да те удари, важното е ти как ще намериш сили, за да се изправиш“, завършва Йорданка.