Беше слънчева, но хладна предпролетна утрин. Изкачвах се от "Римската стена" към трамвайното колело на площад "Журналист". По-рано се наричаше "Йорданка Николова". В горната част на улицата, от другата страна на релсите, видимо притеснен край отворения капак на бялата "Лада" се суетеше известният композитор Тончо Русев. Беше ми много симпатичен заради маниера на непосредственото му общуване, добротата на усмивката и че е звезда от Бургаската плеада на талантите. Забързано пресякох и поздравих.
- Добро утро! Мога ли да помогна?
Без особена надежда той натисна капака и отговори с известно неудобство.
- Здравейте! Бихте ли бутнали малко?
Не пропуснах случая да се пошегувам.
- Разбира се, с удоволствие. Вие толкова години бутате българската естрада...
- Е, не съм сам и там е по-приятно.
Колата тръгна по наклона, набра скорост и почти веднага припали. Тончо Русев я форсира, спря за миг, отвори вратата засмян и ми помаха с лявата ръка, след което я сложи на сърцето си. И аз му помахах с поклон, защото той беше творецът на трогателните балади, изпети от Лили Иванова, неповторимите песни на Васил Найденов, ритмите на дует "Ритон", първите шлагери на Веселин Маринов, незабравимите мелодии на квартет "Тоника" и много, много други.
Вчера е отпътувал завинаги. Не съвсем...
Светла памет!
