Сред красивата природа в известния парк Отманли живеят група мъже, които всеки ден се сблъскват с предизвикателствата на живота. Някои от тях са бивши наркомани, други са имали проблеми с алкохола, но това, което отново ги  връща към живота са състраданието и истинската вяра.

Срещаме се със Стефан Красимиров. Той е на 33 години, родом от Варна. Идва в Бургас преди 8 години и постъпва в сдружение „Рето Надежда”. Дълго време е бил пристрастен към хероина. „За малко да свърша в канавките или в гробищата. Просто дойде моментът, в който разбрах,  че не мога да продължавам да водя този живот. Осъзнах, че съм празен и че няма накъде. Не съм имал проблеми в семейството и не съм бил лишаван от нищо. Имах всичко, но други бяха факторите, заради които посегнах към наркотиците”, споделя пред Грамофона своята история Стефан.

Той разказва как създаденото преди повече от 30 години от испанец сдружение му е помогнало отново да стъпи на краката си и да има нормален начин на живот.

В къщата, която Стефан обитава, живеят 20 мъже. Редът в нея е строго определен, а хората,  които постъпват към християнското семейство, трябва да са сериозни, категоричен е Стефан.

Самият той успява да преодолее зависимостта си към наркотиците и не напуска Бургас, а остава, за да помага на следващите, които идват.

„Имаме християнски събрания, където хора, които вече са освободени от проблема, който са имали, споделят преживяванията си и нещата, през които са минали. Те гледат по всякакъв начин да са полезни на онези, които тепърва започват”, разказва Стефан.

Той и останалите в къщата стават в 7:00 часа, закусват, след което се събират на християнско събрание. Някой споделя нещо от Божието слово, всички се молят, след което тръгват по задачи в Бургас. Момчетата се самоиздържат от работа и дарения, като извършват различни видове услуги – реставрират, тапицират и транспортират мебели и различни вещи от домовете на бургазлии, перат килими, ремонтират битова техника. 

Вечер си споделят проблемите и какво трябва да направят на следващия ден. Рядко пускат телевизора, слушат новини 2-3 пъти в седмицата. През уикенда гледат филм или футболен мач. Лягат между 21:00 и 22:00 часа, за да са бодри за следващия ден. С времето престоят на Стефан в къщата и общуването му с хората са му се отразили много добре.

„Християнските събрания, които правим, ме накараха да се замисля за себе си. Като цяло ние разчитаме на вярата в Бог, за да вървим напред. Преди години животът ми беше контролиран изцяло от егоцентризъм и абсолютна незаинтересованост за нищо добро и полезно, за нищо, което ще послужи на някой друг. Днес имам убеждение за себе си, че Бог промени сърцето ми, начина ми на мислене и живот”, откровено споделя Красимиров.

Той и останалите в къщата вярват, че Библията е Божие слово, оставено за хората и тяхното добро. Затова и групата се стреми да се придържа към него.

„Много строго следим при нас да няма караници, разцепление, побоища, неща, за които Библията казва, че не трябва да ги има в едни хора, които търсят и се покланят на Бога. Хората, които Бог е променил имат желание да свършат нещата, както трябва, имат желание да оставят добро свидетелство за центъра, за нас самите и за християнството като цяло”, допълва още Стефан.

Днес, точно на Коледа той казва, че радостта на хората от материалните неща е временна. Вярва, че това, което човек търси, е духовното.   

„Човекът е духовно творение и следователно трябва да търси Бог. Човешкото сърце винаги търси любов - дали да я приеме от някого, дали да я даде, но това е неговата същност. Мисля си, че е голяма полза човекът на види Божията любов лично към него”, казва още силно вярващият мъж. Стефан мечтае да завърши пътя такъв, какъвто Бог му го е дал, да бъде верен и да постъпва според Божията воля. Признава, че чува гласа на Бог по различни начини и разбира, че за него е важно да чете Библията всеки ден.

Иска да създаде семейство в точното време и с точния човек. На първо място обаче гледа Бог да е доволен от него. „Той очаква от нас святост, да живеем така, както Христос е живял, да сме кротки, смирени и да не излизат зли думи от устите ни. Знам как Бог се е намесил в живота ми и ме е променил тотално. Щастлив съм, дори и когато не съм усмихнат!”, завършва разказа си Красимиров.

 

Снимка: dariknews.bg