Главният редактор на вестник „Странджа” Георги Цъгов обича да следи културния живот на Бургас. Това признава дългогодишният журналист, който може да се похвали с многобройните си приятелства с хората на изкуството. Цъгов обича да слуша симфонична музика, романси и народните родопски песни. Сред любимите му автори е Антоан дьо Сент-Екзюпери. Йордан Йовков пък е този, когото Цъгов особено цени. Сред най-обичаните му книги са „Клетниците” и „Чичо Томовата колиба”.
„Моята майка, която е завършила католическия пансион в Малко Търново, имаше библиотека с избрана класическа литература. Обичам книгите, които са станали класика в цял свят”, признава културтрегерът. Цъгов е изучавалв задочно физика, но във втори курс решава да смени курса на следването, явява се на нов и завършва философия и литература. „Никога не мога да отхвърля онова, което проф. Исак Паси застъпва във възгледите си. Изкуството е субективно отражение на живота. С това той посегна върху едно банално марксическо определение, което дълго време господстваше. Обичам да следя културния живот на Бургас. Бях на балетния спектакъл на проф. Хикмет Мехмедов „Спящата красавица”. Той е много голям творец. Радвам се, че Бургас го съхрани. Той води майсторския клас по балет в Южна Корея. В Бургас да имаш такъв творец е невероятно”, признава Георги Цъгов.
Той един от двигателите на Международния пленер по живопис в Малко Търново, който просъществува 15 години, но от миналата прекъсва. Започва с участието и на Божидар Калъчев, Кирил Симеонов и Георги Зайков. Цъгов никога няма да забрави Зайков, когото определя като изключителен артист. „Приятелството с него ми донесе много. Навлязох в неговия творчески процес и не се разделях с него до последно”, казва още журналистът. Той не крие и приятелството си с Недялко Йорданов. „Господи, колко неща са се родили между нас двамата. Имал съм неговата защита, както и той моята”, допълва още Цъгов.
В спомените си веднага се сеща и за покойния художник Генчо Павлов, чиито живот завършва трагично в състезание по подводен риболов в Турция. Павлов участва без кислороден апарат и умира. „Споменавам го в моята работа „Бленуване и свят на художника”. Той обичаше дълбините, мълчаливия език на рибите, не обичаше самохвалците и онази страна на живота , в която е суетата. Беше красив като тореадор, с мустаци като джигит”, разказва Цъгов. Припомня си и за Тошко Щонов, и за Христо Фотев. „Една зима бях на литературно четене в Малко Търново. Имаше много сняг и не можехме да се върнем. Христо каза на Жоро да намери вино и да изкараме още 2 дни”, спомня си с усмивка Цъгов. Казва, че си позволява да отдава почит във вестник „Странджа” на хора, които по някакъв начин са направили в Бургас да има културен живот.
„Вестникът не е затворен в една черупка на Странджа. Той дава възможност да се види, че в това градче има културен живот. Тук спокойно мога да кажа , че реших и направих Летни културни празници , по подобие Аполония. На тях са гостували три пъти бургаският балет, Пламен Ставрев направи 4 концерта, на празниците отпразнувахме и 70- годишнината на Георги Калоянчев. В летните празници привлякох и Юрий Ангелов. Заедно с художника Жеко Стоянов , който е и добър китарист направихме вечер на руския романс”, казва още Цъгов.
Признава на драго сърце, че е отворен за всички. Казва, че за да излезе човек от суетата и баналността на времето, от примитивното усещане за начин на живот, трябва си създаде една философия, която да не го напуска през целия жизнен път. „Обичам да се шегувам. Шегата помага на човек да излезе от дупката. Шегата или смешното винаги е облагородявало човешкия дух. Ако ти бягаш от тази страна, винаги ще потъваш в дребните и скучни неща в живота”, допълва винаги усмихнатият Георги Цъгов.
