Филипинци помислили бургазлия за участник в Пърл Харбър. Случката се развива на кувейтски кораб, на който освен бургазлията Петко Василев е имало и индийци. Там съгражданинът ни работил като корабен механик. Чужденците го поканили да изгледат холивудския филм за залива в Тихия океан, а Василев им казал, че знае за нападението на Пърл Харбър. „Ама ти си участвал във войната ли?“, попитали го с учуда филипинците. Василев се изненадал от констатацията им и отговорил, че няма как да е участвал в действие, станало през 1941 година. Бургазлията все още си спомня за комичната случка и я разказва и до днес. Отдава объркването на моряците на по-ниската им образованост.

Бившият корабен механик е завършил Военноморското училище, а след това и Танкерния флот. 17 години е пътувал в кувейтски води. Казва, че държавата е богата, а корабите на които е бил запазени и перфектно поддържани. „Бяха на фирма, която не си броеше стотинките и хвърляше много средства, за да ги поддържа. Затова се задържах толкова време на кувейтските кораби и не смених компанията. Тя беше много сигурна“, казва още Славов, който е и бивш педагог в училището по корабостроене в Меден рудник. Бургазлията се е чувствал изключително сигурен на кувейтските кораби и заради това, че били огромни. „Бях на супер танкери, тежащи 330 000 тона, дълги над 300 метра. Кувейтците вземаха мерки срещу пиратите, които нямаше как да се изкачат по 20-метровите бордове“, спомня си още Славов.

Казва, че е вършил най-отговорната работа по корабите. „Длъжен си да оправиш всички технически повреди. Предизвикателство бе, че обикаляхме почти целия свят. От Кувейт до Европа, Сингапур и Япония. Нямах възможност като турист да обикалям из страните, но все пак се докосвах по някакъв начин до тях“, казва още Славов.

Животът в морето лично за него е бил лесен, с изключени на малките часове за сън.  Признава, че е случил на съпруга, която не го е притеснявала по никакъв начин когато е бил далеч от дома.

„Жена ми, която беше учител в Икономическия техникум можеше да оцелее докато ме няма. Отделно от това уважаваше спечелените от мен пари и не ги харчеше безразборно. Спомням си как правихме връзка по сателитния телефон през десет дни за по няколко минутки. Никога нищо лошо не ми казваше, за да не ме притеснява“, спомня си корабният механик.

Едно от предизвикателствата, пред които е бил изправен е в Бискайския залив (бел. ред. - част от Атлантическия океан, разположен на север от Испания и на запад от Франция). Тогава Славов е бил на гръцки кораб, който се счупил и машината щяла да потъне.

Пътувал е с хора от различни националности като араби,  гърци, италианци. Впечатлен е от Китай и Япония. Няколко месеца е бил в Шанхай на ремонт на кораб. Определя китайския народ като много добър. „В Япония агентът ми постоянно ме предупреждаваше да не се шегувам с японците, защото всичко вземат на сериозно и това, с което си направя майтап, ще го изпълнят“, спомня си още механикът на кораби. Бил е в Пакистан, Индия, Шри Ланка, Бангладеш , обиколил е цяла Африка, цяла Азия. Казва, че никога не е почувствал враждебност от тези народи.

Към днешна дата Славов е пенсионер, който обаче е сбъднал мечтата си да обиколи света. Казва, че младите почти не се интересуват от моряшката професия и е убеден, че преди 47 години моряците са били на почит, а сега „моретлъкът“ не е престижна професия.