Тази случка обикаля социалните мрежи и редакцията на информационен сайт Gramofona.com реши да публикува за момчето от Ахтопол с голямо сърце. Текстът е на Калина Христова!

 

Вчера отидох до пазара. На една от сергиите имаше 2-3 човека и аз се наредих. Забелязах малко по-встрани една прегърбена жена, около 75-80 годишна. Сякаш чакаше, но не беше на опашката, а седеше по-назад, присвита и с наведена глава.

Момчето, което продаваше, обслужи първия човек и започна да пълни една торба с краставици, лук и зелен боб. Добави няколко картофа и я подаде на жената: "Вземи, бабе! И като свършат, пак ела, чуваш ли?". Жената взе торбата, смутолеви някаква благодарност и засрамено се обърна да си ходи. Тогава ме видя. Явно усети, че не я гледам надменно или съжалително, а и не съм безразлична към ставащото, спря се и започна да говори:

"Най-доброто момче на пазара е това, да знаеш! Никога не ме е оставил гладна - когато и да се завъртя, ми дава по нещичко. Миналия месец и пари ми даде. Срам ме беше, но му казах - не ми стигаха 5 лева да си платя тока, а до пенсията още седмица оставаше. Срам не срам - казах. И ми даде. Ама аз му ги върнах! Веднага щом взех пенсията от пощата, първо при него дойдох и му ги върнах. Той ми вика "не ги ща", ама не може така - ето, храна ми дава, може ли - ами нали и той за пари е дошъл тука, на тоя пек, да работи. Не може... "

Говори бабата, а аз я гледам и ту чувам, ту оглушавам от мъка. Гледам очите й - тъмносини с малки шарени петънца. Косата й не мога да видя, защото е скрита под избеляла, но чиста забрадка. Изобщо, всичко по нея е избеляло, кърпено, но чисто. Мисля си, че някога е била красива жена. Представям си я как танцува с пуснати коси и припява със закачлива усмивка...

Връщам се обратно - към зелената ламаринена сергия и прегърбената стара жена със засрамения тъмносин поглед. И започвам да се питам - тези ли баби призовават да спасим? За тези ли баби са се загрижили управниците ни - за същите, които те самите унизиха, ограбиха и докараха до просешка тояга?!

32 години се подиграват с възрастните хора! 32 години ги подлагат на умишлено изтребление! 32 години богатеят на техния превит, отруден гръб!

И след 32 години изведнъж се притесниха толкова много за тяхното здраве и оцеляване, та всички трябва да се задушим и набодем задружно, барабар с децата.

Хайде холан!

От Калина Христова