Има истории, които те хващат за гърлото. Истории, които като чуеш или прочетеш и си казваш: Има смисъл! И тази е точно такава. Разказва я отговорният редактор на Дарик Бургас Дияна Бедросян.
Документален случай от днес, който съм убедена, че трябва да се сподели:
Преди ден излъчихме интервю с Иван М. Иванов . Той прави кампания по набиране на средства в помощ на своя приятел Живко Жеков, момчето, което поради недобросъвестен работодател и "стройната" здравна и социална система на България вече шести месец е парализиран. А майка му, вероятно освен без сили е останала и без пари, въпреки че сигурно е придобила много заеми и съвети. Но!
Днес в редакцията ни пристигна жена с мноого стара, протъркана чанта. От нея извади вързопче - салфетка, обвита с плат. Обясни ми, че за първи път от 30 години насам ще види отново съдържанието му. И казвам ви, ръцете ѝ трепереха. Каза, че няма вече нищо, с което да помогне на нуждаещия се от операция Живко. След като слушала интервюто с Иван се покатерила върху стол и от дъното на гардероба си извадила наследството от майка ѝ - гривната с малахит. Само това имала. Помоли "скромната" ѝ лепта за каузата да остане анонимна. Изобщо не ми мина през ум да я спирам и разубеждавам. Зарадвах се за нея, а и за себе си и се помолих Бог да благослови нея, Живко и неговата майка.
В Дарик Радио Бургас за последните четири години сме правили прекрасни, вълнуващи и просълзяващи кампании, но историята с гривната с малахит е сред безценните.
А ако вие искате да се запознаете с историята на Живко и да му помогнете, можете да го направите ТУК
