Преди 7 години една страхотна лятна почивка в Несебър преобръща живота на Николай Николаев от Пловдив. Морето, красивата природа и топлите хора го карат да остане в морския град. Започва работа като сервитьор и не след дълго среща красивата Милена. Големите й сини очи карат Николаев да онемее и да се влюби в нея до полуда. Двамата поемат по житейския си път с много добрина в сърцата си.

Преди 4 години, на Коледа, водени от жeланието да помагат, Николай и Милена правят дарение в дома за деца, лишени от родителски грижи в поморийското село Бата. Веднага след постъпката си разбират колко много хора всъщност имат нужда от подкрепа. Така идва и идеята да създадат една от най-големите групи във фейсбук „Шофьори Несебър“. Въпреки името, тя е свързана основно с благотворителни кампании.

„Защо помагам ли? Има много хора, които искат да го правят, но не знаят как и към кого да се обърнат. Когато има такава група, като тази, която създадохме, хората много по-лесно се организират, съпричастни са, винаги даряват. С времето ни повярваха и ни имат голямо доверие, че техните помощи наистина отиват за някой, който има нужда. И хората знаят, че когато започнем да правим нещо, го правим докрай и както трябва“, споделя откровено за Грамофона нюз Николай Николаев.

Ден след ден, седмица след седмица, година след година той и половинката му продължават да помагат постоянно и на всеки. „Много, много удовлетворени се чувстваме, когато знаем, че сме накарали някой да се усмихне, че сме стоплили душата му, че сме го зарадвали.Това е несравнимо!“, казва Николай.

Признава, че се е срещал с много хора, изпаднали в бедност и нищета, а историите, които са го разтърсвали през годините, са толкова много.

Голяма страст за Николай са автомобилите. В момента развива малък сервиз за тунинговане на коли, тапицерии и затъмняване на стъкла. Освен без Милена, той не може и без музиката.

„Много обичаме да прекарваме свободното си време с приятели. Брат ми е музикант, но аз не успях да стана. Мога да свиря на китара и барабани и често се събираме на бар, за да се забавляваме. Така разпускаме. Не се усъвършенствах, защото за музиката трябва много време, а аз не разполагам с такова“, допълва пловдивчанинът.

Хубавата Милена работи в банка, но всяка свободна минута помага на Николай в благотворителните им кампании, една от които е помощта към украинските бежанци.

„Когато се запознахме, тя имаше книжка, но никога не беше карала кола. Аз я научих. Казах й, че постоянно ще бъдем заедно докато кара, за да се съгласи. Един ден се качихме в автомобила, казах й да го запали, да превключи на първа предавка и да освободи съединителя, след което просто слязох от колата.

Тя се върна след един час при мен. Не знам точно къде обикаля, но понеже колата беше много гръмка, я чувах в близките пресечки. После дойде при мен и беше много щастлива и доволна, че вече може да кара. В следващите две седмици в свободното си време Милена правеше само това–шофираше“, спомня си Николаев.

В живота му няма случайни неща. Казва, че когато помога, добрината му се е връщала като бумеранг. „Винаги съм бил на принципа да се направи добро на този, който наистина има нужда. Моята работа е много специфична.

Не всеки в тази криза може да си позволи, например, да прави тапицерия на колата си или да тунингова автомобила си. Това не са спешни неща и реално клиентите могат да карат колите без тези екстри.

Случвало се е да нямам работа и да ми се натрупват много сметки. И както нямам никой, в един момент идва клиент, за да направя колата му. Да, определено добрите дела се връщат“, счита Николай.

В бъдеще време иска да е все същият и добрият дух никога да не го напуска. „Ние правим каквото трябва, пък да става каквото ще!“, категоричен е той.

Николай и Милена ще продължават да бъдат добри и да правят добрини. В личен план и двамата си пожелават много скоро да имат наследници.