Димитринка Милева от руенското село Ръжица е бивш начален учител в местното училище „Иван Вазов”. От близо 2 години тя е пенсионер, а в своята 43-годишна практика е преподавала само и единствено в родното си село.

За нея тази професия е призвание, и е избрала да се занимава с това, защото смята, че тази дейност е най-подходяща за една жена. Искала е да работи в Ръжица, а не в друго населено място, познава всичките си ученици, на които е преподавала през годините.

Разполага с личен архив, който разкрива повече подробности за историята на учебното заведение.

„Училището започва да същестува през 1931-32 година. Тук са се обучавали много малко деца, били са само в една стая. Аз я помня, учила съм в нея, сега вече тя не съществува. После по-богатите се самооблагат с по 160 лева, а по-бедните със 100 лева и като са събрали необходимите средства и материал, на 18 май 1933 г. са започнали строеж, за да разширят сградата. Работили са извънредно по 4 дни, за да се построи. Строежът е извършван на два етапа. Първият е приключил през 1955 година, а училишето е завършено в окончателния си вид 10 години по-късно. Първата учителка се е казвала Момка, която е дошла от Южна България”, каза пред Gramofona.com Милева.

Признава, че учениците и колегите й липсват и се надява от време на време да земества по някой предмет, само и само отново да работи в училището.

„Даже ако бях по-млада пак бих станала учителка. Чудно ми е защо младите не искат да я работят тази работа. Искат бързо да израстнат, а в нашата професия трябва да се докажеш. Иска се търпение и здрави нерви, иначе няма как да стане”, категорична е тя.

На мнение е, че за да се изгради един успешен ученик, се изискват много труд и постоянство. От „Иван Вазов” са излезли редица кадри, които са изградили кариера като доктори, адвокат и такива със собствен бизнес.

През цялата си история училището е функционирало без прекъсване. Преди образователната подготова в него е била до 8-ми клас, а днес е до 7-ми. В момента там се обучават над 100 деца, а в миналото тяхната бройка е достигала близо 160 възпитаници.

За всичките си години като учител на Димитринка не й липсват и куриозни моменти. 65-годишната жена се сеща за един такъв, за който ни разказва с усмивка.

„Веднъж в междучасието телефонът ми звънеше. Донесе ми го един ученик от ромски произход с думите: „Госпожо, телефонът вика тебе”, спомня си Милева.

Нейните корени са дълбоко свързани с Ръжица. Тя е внучка на първата българка, която е родена в руенското село – Станка Жекова Попмаринова. Освен това е й дъщеря на дългогодишният кмет на селото Кръстьо Стоянов Станчев. Мнозина от местните определят покойния мъж като най-успешния кмет на Ръжица.

Освен за историята на училището, Димитринка пази архиви и за родното си село.

„Селото съществува от 1676 година, предполага се, че то е основано още преди това, но е записано в тази година. Казвало се е Чавдарлък. Първите християни, които идват в Ръжица през 1894 година са от село Вардън, Търговищко”, допълва Милева.

Местните я определят като живата история на селото и училището и признаха пред медията ни, че липсата й в „Иван Вазов” се усеща силно.