Той не може без семейството, кучето, футбола и работата си. Винаги е усмихнат и знае как да постъпи в извънредни и опасни ситуации. Учил е много, знае много и човек може да научи от него много. Обича да цитира известни личности, а това, с което най-много се гордее е, че е пожарникар и от дълги години води екипа на пожарната в Карнобат.

Детството и един от най-хубавите си спомени Димитър Грозев пази от сунгурларското село Съединение, в което и до днес има къща. Има завършено висше образование по финанси и за кратко работи като зам.-управител на голяма българска банка. След това е управлявал застрахователна компания, а вече 34 години чува по хиляди пъти на година пожарните сирени.

Казва, че звукът им не е толкова стряскащ, за разлика от инцидентите, на които е бил. До днес Грозев не може да забрави датата 23 март 2016 г. Тогава пожар изпепели училище „Христо Смирненски” в града. Той ясно си спомня как е бил в района на школото, когато видял горящия му покрив.

„Гасили сме много по-обемни пожар и този не беше чак толкова сложен. Дори още на петата минута стана ясно, че ще изгори всичко, но в момента на пожара имаше много ученици, родители, граждани и обстановката беше стресираща. През цялото време бях под натиск от всички. Всеки се обясняваше, викаше, крещеше. За щастие не пострада нито едно дете”, спомня си началникът на пожарната в Карнобат.

За него най-тежкият инцидент в кариерата му е случай със затиснато и убито от асансьор 5-годишно детенце от Карнобат. Случаят е от 2005 година. Детенцето се качило с колелото си в асансьор, за да се обади на приятелче да си поиграят.

„Предпазната дъска на пода на кабината пропада и крачето му засяда в тънкия процеп между стената на пода на асансьора. Той спира между етажите, а детенцето бе премазано на място. Нищо не можехме да направим. Беше събота и в Карнобат нямаше асансьорен техник на разположение, а ние не смеехме да пипнем детенцето, за да не стане по-лошо. Ужасът за всички беше голям, навън се струпаха много хора, обвиняваха ни, че нищо не правим. От Бургас пристигна асансьорен техник, който също не успя да помогне. Накрая отразяхме касата на вратата, колкото да се поосвободи крачето, а всичко това продължи няколко часа”, спомня си трагичният инцидент Димитър Грозев.

Две години по-рано магазин за стоки в града изгаря напълно. При пожара загива сина на собственика, който е бил познат на Грозев.

„Беше паднал задушен до вратата. След човешкия живот, най-неприятно е когато ти изгори къщата, която си създал с много труд и любов. А изведнъж я виждаш на пепел”, казва още пожарникарят. От студент в Академията на МВР той е възпитан към голяма всеотдайност в работата си и винаги се е гордял с това, че по-голямата част от живота му е преминала в системата на пожарната.

С годините Грозев вече избягва да прави планове на деня, защото казва, че никога не знае какво може да се случи и къде. Дава пример как е посрещнал Нова година на хижа Орловец край село Соколово заради пожар. Основният начин за почивка за Димитър Грозев е футболният мач.

„Почти всяка вечер с група от 25-30 момчета - половината от тях полицаи и пожарникари, а останалите са наши приятели, се събираме, за да играем. Традицията ни е от много години. Това допринася за приятелството ни, а и е удоволствие за мен. След срещите на терена, сядаме да изпием по бира, а емоциите са несравними”, казва още Грозев.

Всяка събота и неделя той заминава за любимото Съединение, а първата му работа като пристигне е да разходи край река Камчия кучето си Борко. Съпругата на Грозев е учител, а дъщеря му живее в Сиатъл. Занимава се с търговия, а зет му е успешен служител в централата на Майкрософт.

Гордият родител вече очаква да стане дядо, а дотогава се грижи за любимата на младите британска котка. Приятният ни разговор приключва с това, че на Грозев му остават още 25 месеца до пенсия, а дотогава храбрият пожарникар си пожелава да види готов новия дом на огенборците в Карнобат.