През професионалната ми кариера съм записвала стотици известни и не толкова известни личности, всеки със своята история и съдба. Рядко ми се случва да премислям думите и емоциите от разговорите с всички. Дни наред обаче не мога да спра да мисля за излъчването и широката й усмивка. Тя не само разговаря с мен, но ме накара да се чувствам много различно.
Днес, на Гергьовден, екипът ни ще Ви срещне с една много земна, позитивна и изключително чаровна бургазлийка – Гергана Брънзова. За тези, които не знаят ще припомним, че тя е една от най-успешните ни състезателки по баскетбол. Кръстена е на баба си Гана и споделя, че носи името си с гордост. Не й харесва, когато някой съкращава имената на хората и държи към нея да се обръщат с „Гергана“, защото счита, че красотата на името е в цялостта му.
Намираме Гергана тук и сега, както самата тя обича да казва. Бързам да я върна назад във времето, за да разкаже как е успяла сама да проправи своя път като дете на известен родител (бел.ред. Брънзова е дъщеря на именития бургаски баскетболист Бойчо Брънзов).
„Знаеш ли, сега като казваш дете на известен родител – никога не съм се замисляла, когато съм била дете. Не съм го приемала по този начин, защото съм приемала баща си само като мой баща и всичко за мен е било в рамките на нормалното. Да, регистрирала съм, че сме различни и забелязвани.
Приемах го и това беше моето нормално. За мен беше нормално да съм сред много хора, да бъда наблюдавана и забелязвана. Възприемах какво прави моя баща, как се държи, как общува, как играе баскетбол. Мога да кажа, че съм регистрирала неговата известност и кой е той донякъде. Беше нужно да порасна, за да мога да осъзная и да разбера кой е той като личност”казва Гергана.
Признава, че не тя е избрала баскетбола и никога досега не се е замисляла защо не се е насочила към друг вид спорт. „Баскетболът е вкоренен в мен и винаги е бил нещо като даденост. За мен светът е бил баскетбол.
Аз съм израснала в залата и винаги в ръката ми е имало някакъв уред. Винаги съм пипала топката и съм играла с нея, независимо дали тя е баскетболна, или по художествена гимнастика, защото тогава залата се делеше с гимнастички.
Не помня кога за първи път стрелях в коша, но бях на четири години, когато тропнах с крак и заявих, че ще играя в НБА. Разбира се тогава ми се изсмяха, порадваха ми се, така да се каже. Но аз всъщност съм си тръгнала по пътя“, спомня си опитната състезателка. Така, след време, чаровната бургазлийка става първата българка, участвала в женския вариант на NBA – WNBA.
„Това е била сбъднатата мечта на едно 4-годишно дете. И това показва, че е абсолютно възможно да сбъднеш мечтите си. Считам, че настройката за осъществяването им е също много важна. Тя зависи от това какво мислиш и как решаваш да действаш“, категорична е спортистката.
Гергана смята, че това, което е в момента, дължи както на родителите си така и на хората, с които е работила и комуникирала. Казва, че е важно да сме осъзнати какъв хоризонт разгръщаме пред децата и младите. “Това е мирогледът - детето гледа през прозорците, които родителите или настойниците му изграждат. Те са прозорците.
Аз работя в този аспект – обучение чрез пример. Важно е как възпитаваме децата си, за да могат те да се превърнат в ценни граждани на света“, допълва родителят на три прекрасни деца.
Като майка тя всячески се старае да бъде пример за тях. „Винаги им казвам, че ги уча чрез това, което съм. Уча ги на отговорност, на това да бъдат осъзнати, добри хора, да съумяват да бъдат обективни и да се спряват със ситуациите. В същото време имам още по-голяма отговорност, защото учейки тях, аз уча и техните деца“, добавя още бургазлийката.
За себе си казва, че е ранима, много емоционална, уязвима. „Важното е да осъзнаеш тази уязвимост. Да видиш, че можеш да си и горе, и долу. Мога да бъда всичко. Зависи хората как ме виждат. Всичко е въпрос на ситуация. Всеки се оглежда във всеки. Старая се да бъда отворена, разбрана и добра“, допълва Гергана.
Диагнозата „множествена склероза“, с която тя се сблъсква преди години и непрекъснатата симптоматика я карат да изследва и създава себе си постоянно.
Брънзова споделя, че събуждайки се сутрин, тя благодари, че може да отвори очи и да диша. „Вдишвам благодарност и издишвам любов и обратно - вдишвам любов и издишвам благодарност, след което стъпвам на земята и усещам краката си.
Това всъщност е една голяма благодарност, която изпитвам към всичко, което съм и което мога. С някакво детско любопитсвто очаквам да видя какво може да ми донесе днешният ден, какво мога да случа“, допълва баскетболистката.
Като всяка една дама и Гергана признава, че е суетна. Винаги се старае да бъде балансирана и естествена. За Брънзова най-добрият грим, който жената може да използва, е усмивката.
„Много съм щастлива, че правя всичко това, което ме зарежда. Не разделям професионален с личен живот. Аз съм за цялостността. Обичам да се зареждам с тичане, с движения, допир с водата, с планината, природата като цяло. Обичам да комуникирам с нови хора, обичам много да разговарям и с деца, да работя с тях. Обичам баскетбола и всякакъв друг вид спорт“, допълва Брънзова.
Към приятели си, а и към самата нея, се старае да бъде разбрана, истинска, отворена и подкрепяща. Казва, че изборите, които винаги е правила в живота си, са базирани на възможностите.
„Това е, което съм научила. Мирогледът ми е такъв, винаги да намирам възможност – за изява, да бъда по-добра, за това да помогна, да бъда полезна и да се развивам. Защото това е мисията на всеки – да се развиваме и да създадем себе си. Животът е само да създаваме по-добрата си версия всеки момент.
Хубаво е да съумееш да се видиш отстрани, да погледнеш отвисоко на нещата. Радвам се, че с такава визия съм била отгледана – да гледам широко и отвисоко на живота и явно сега бера плодовете“, допълва спортистката.
С голяма гордост казва, че Бургас е специален за нея. „С течение на времето разбрах и благодаря за възможността да мога да живея в Бургас и да се наслаждавам на всичко. Градът се развива много добре. Обичам морето - това дава отвореност и комуникативност, възможност за творчество. Обичам това, че Бургас е бохемски и спортен град“, казва още Гергана Брънзова.
Скъпа Гергана, избликнаха сълзите ми когато прочетох твоята мисъл, “ Вдишвам любов, издишване благодарност”. И обратното. Съвършено споделям тази мисъл и тази медитация! Благодаря ти за това, че я споделяш с нас. И още нещо: името в неговата цялост… винаги съм харесвала звученето на целите имена. А моето все повече си харесвам. Ще се опитам да си намеря книгата ти. Успех ти желая и изпращам топлите си прегръдки и на Мая, моята скъпа приятелка от Пловдив!