Как се полагат грижи 130 възрастни мъже с тежка умствена изостаналост? Трудно. А ако институцията, в която те живеят е на бюджет, който свършва преди края на годината, то тогава ситуацията става почти невъзможна. Домът в Русокастро е на ръба на оцеляването. На ръба са и неговите служители. 70 души денонощно полагат грижи за хора, които в по-голямата си част дори не осъзнават къде са и какво се случва около тях.

Клиничният психолог Таня Атанасова е единственият магистър с тази квалификация в страната, който работи в подобна институция. Признава, че се срамува да каже колко пари получава за труда, който полага. 

И тя, и колегите й в дома са под общ знаменател, когато става въпрос за заплати, обясни директорът Любчо Марков.

Държавата просто отпуска един бюджет за дома и дори не си е направила труда да раздели по категории труда на хората и да определи някакъв минимум в заплащането им. И най-вероятно няма да го направи, защото бюджетът стига колкото всички да получават заплата, близка до минималната.

„Дават ни бюджет и се оправяме с тези пари. Няма класификатор, който да определя кой колко пари да получава. Медицински лица, готвачи, перални, терапевти, социални педагози – всички са под един знаменател. Така е в цялата страна. Домът се води за дневна грижа, но хората тук дават и нощни дежурства“, обясни Любчо Марков.

Работата в дом, в който близо 100 човека имат нужда от постоянна и непрекъсната грижа, хора, които не могат да се хранят сами и не могат да се обслужват е далеч по-различна и трудна от работата в една болница, например, разказва санитарката Костадинка Гошева.

„От санитар до санитар например има голяма разлика. Тук гледането е много специфично. И не може да работиш за 650 лв. От тях държавата ти удържа данък и за теб остават трохи, които да сложиш на масата. Храната ли, пътните ли да си плащам, кое по-напред? Не се издържа“, признава Костадинка.

В дома работят един фелдшер и един психиатър. Те обаче си тръгват от следващата година. „Специалисти губим постоянно. Не мога да ги привлека, защото мога единствено да им представя лоши условия за работа и минимално заплащане“, допълва директорът.

Той уточни, че психиатърът д-р Сидова се води на половин бройка и реално получава 300 лева заплата. Тя е единственият човек, който може да назначава медикаментозното лечение на обитателите на дома.

Колежката й Таня Атанасова признава, че без д-р Сидова няма да се справи.

„Ако няма кой да назначава медикаменти, не знам какво ще се случи. Тук имаме хора с всички степени на умствена изостаналост, включително и дълбока. Имаме шизофренно болни. На косъм сме просто един ден всички да не дойдем на работа“.

 Два месеца преди края на годината от бюджета на дома са останали около 2000 лева, с които трябва да се осигури прехраната на 130-те обитатели. Горе-долу толкова са и парите, които са останали за медикаменти и облекло. Средствата за текущи ремонти и външни поръчки са надхвърлени. Спестени са единствено пари от перото за материали, защото домът прави всичко възможно да привлича дарения и да не се ремонтира нищо, което не е абсолютно належащо.

„Пести се от обновяване на базата, за да има пари за храна. До тук е докарана ситуацията“, обяснява и кметът на община Камено Жельо Вардунски. В момента местната администрация е предоставила един микробус на дома, защото техният е развален, а транспорт за обитателите до различни институции и здравни заведения в Бургас е задължително да има.

Системният недостиг на средства предизвиква работещите тук да се справят със собствени сили с постоянно изникващите проблеми. Отговорничката на пералното помещение ни показва условията, при които работи.

„Всяка сутрин тук идват около 500 кг. дрехи, чаршафи и одеала, които трябва да се изперат. Пералните и сушилните ни постоянно се развалят, защото са стари. Новите са с малък капацитет, почти за домашна употреба и не могат да поемат цялото пране“, обясняват работничките в пералнята.

Показват ни и купчини с изпрани дрехи, които четвърти ден чакат да бъдат изсушени по някакъв начин. Няма работеща сушилня, а просторите са заети от одеалата, които спешно трябва да изсъхнат.

Причината за системното недофинансиране е прозаична. Има проект, според който подобни институции трябва да бъдат затворени, а обитателите да се преместят в защитени жилища. За дома в Русокастро крайната дата е 2032. Т.е. още 10 години тук ще живеят хора, които имат нужда от денонощна помощ и подкрепа. Според специалисти, голяма част от обитателите на дома в Русокастро няма как да живеят в защитени жилища, защото дори не могат сами да станат от леглото.

„Тук има около 20 човека, които реално могат сами да се хранят, сами да се обслужват и разбират какво им говорим“, разказват работещите тук. Миналата година петима от потребителите са били изведени от дома и вече живеят в защитено жилище.

В същото време са дошли нови обитатели от дом, който вече е затворен. Въпреки, че има нови потребители, промяна в бюджета и издръжката няма. Парадокс е също така и фактът, че в дома се полагат денонощни медицински грижи, тук работят медицински работници, а институцията е под шапката на социалното, вместо на здравното министерство.