Д-р Богдан Мирчев е съдебен лекар в отделението по „Съдебна медицина“ към УМБАЛ-Бургас. Правил е десетки аутопсии и се среща със смъртта почти всеки ден. Казва, че е свидетел на много тежки случаи и че често самите съдебни медици са изненадани от развоя на аутопсията.

Осъзнато решение…

Д-р Мирчев е родом от Айтос, но е израснал в Пловдив. Още в шести клас решава да стане лекар. От всички предмети в училище харесва най-много билогията като метод на изследане на заобикалящата ни среда. Решението му да следва медицина към онези години е напълно осъзнато и остава до края.

„Във втори курс прочетох учебника по съдебна медицина на проф. Стойчо Раданов. Още от дете всеки има поне малка представа какво е да си лекар – бил е при джипито, бил е дори в болница. Първото обаче, което ме впечатли в този учебник, бяха картинките. Имаше черно-бели, цветни и дори схеми и си казах: „Ето това вече е нещо различно и не е като по филмите, където гледаме рентгена, разпитваме пациента, дава ме му едни хапчета и приключваме общо взето.

След прочитането на учебника ми се отвори съзнанието затова, че много от нещата в ежедневния живот, реално не са толкова прости, както ги приемаме. Преди време си мислех, че механизмът на кръвонасядане е, че човек като се удари и мястото посинява, след това става зелено, жълто и после изчезва. Но от четивото всъщност разбрах, че има още 4 механизма на получаване на кръвонасядането“, разказва за пътя си пред Грамофона нюз патоанатомът.

Медицината не е за хора със слаби нерви

Д-р Мирчев е категоричен, че медицината не е за хора със слаби нерви. По думите му изключение може би правят акушер-гинеколозите, при които се раждат деца. Много често казва на пациентите си, които са били малко по-стресирани, че все пак са в болница, а не в сладкарница.

„Човек трябва да може да поглежда не толкова върху човешката страна, а е нужно да се разглежда самият проблем. Ако един лекар, без значение от неговата специалност, се закопчае за пациента и си каже: „Ох, горкичкият човек – какво ще го правим?“, той вече не е обективен.

В съдебната медицина е същото. Не гледам на убития като за повод за съжаление, а за случай, който трябва да бъде разрешен и от който да се извадят изводи, за да можем да си свършим работата“, смята медикът.

Първата аутопсия - катастрофа, при която на пътното платно е прегазен човек

„Нямахме данни той да е паднал и след това да е бил прегазен от автомобил. Това се изключи категорично като възможност по анализ от травматичните увреждания. Концентрацията на алкохол в кръвта му обаче показа, че е бил мъртвопиян.

На базата на това, както и на травматичните увреждания заключихме, че човекът просто е заспал на пътя, бил е с по-тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието и водачът, макар да е бил длъжен да го види, не е успял и е преминал през него с бус. Няма данни, които да го принудят да лежи на този път, което вади преценката, че най-вероятно е заспал“, спомня си съдебният медик.

Морга, смърт, трупове

Много малко хора всъщност разбират, че ние не работим в моргата. Тя е трупохранилище и обикновено тези морги са в мазите, за да е хладно, както са винарските изби. Нашата работа не е в моргите, а в секционните зали, които са с широки прозорци, на втория-третия етаж на болниците, на дневна светлина, за да може телата да се изследват в хубави условия. Самата морга е едно сервизно помещение, пълно с хладилници.

Секционната зала има аутопсионни маси, луминисцентно или по-професионално  осветление, инструментариум, който е стандартен, кантар, където да се претеглят органите или целият труп. Разполагаме с шкаф, където държим кръв, тъкани, различните проби, които са за различните анализи. Масите, между другото, са много важно нещо, защото една добра аутопсионна маса може да спаси диагнозата.

При една секционна маса, произведена за тази цел, сифонът е направен по такъв начин, че да улови нещо тежко и метално, което пада от трупа например.  Ако се прави аутопсия на маса, която не е пригодена затова, може диагнозата да изтече в канала. Затова ние не работим на някаква си обикновена метална или каменна маса, където просто слагаме един труп.

Аутопсия за 15 минути или аутоспия за 6 часа 

Има аутопсии, които приключват за 15 минути, казва още д-р Мирчев.  Най-дългата му е 6 часа. Случаят касае застрелян човек 8 пъти. „Едни от проектилите бяха преминали през тялото, а други бяха останали вътре. Установено бе, че той се е движил, падал е по стълби, докато стрелят по него. Един проектил беше останал в меките тъкани и се наложи да го подложим на скенер.

Кои са на-точните анализи

Най-точният анализ е хистологичният, микроскопското изследване на тъкани. Понякога се правят и проби, които могат да дадат причнина за смъртта. Една аутопсия може да се разшири с цяла палитра анализи. Целта на отравянето е да не останат никакви следи и да се каже например, че човекът е починал от сърце. Едно токсикологично изследване също поставя диагноза, иначе на аутопсионната маса човекът трябва да е жив.

Заплетен и сложен случай 

Катастрофата на АМ „Струма“, с 45 жертви. Заради тежкия инцидент д-р Мирчев и други медици работят по 12 часа, за да направят аутопсия на всички тела.  След инвентаризацията на труповете установяват, че липсва едно дете и трябва да се направи повторен оглед.

„Тогава попитаха някой има ли желание да отиде на огледа и аз вдигнах ръка. Автобусът вече беше изтеглен и прибран на паркинг. Беше ми дадено указание  да събера всички биологични части и разбира се да се опитам да намеря 45-ия труп.

Измежду овъглените останки от автобуса беше изгорял и подът му. Над едно от багажните отделения видях да стърчат 4 белезникави фрагменти от кости. Трупът имаше сърце и бели дробове и тогава получих най-инфарктният въпрос – това ли е последното тяло?

Аз бях единственият лекар на място, а заедно с мен бяха от прокуратурата и Национална следствена служба. Всички чакаха да кажа това ли е последното тяло. Бях специализант на 2 години и това, което отговорих на всички е, че нямаме труп без сърце и бели дробове.

Тогава усетих как цялта държава ми диша във врата, всички чакат мен и че отговорността е много голяма. Ние сме реално хората, които насочват накъде да върви разследването. При нас грешките се плащат много скъпо, защото в един случай еднo убийство може да излезе, че не е убийство и един убиец да бъде на свобода, или в другия случай може да обвиним някой погрешно в убийство. И тогава както се казва - доказвай, че нямаш сестра.

Изненадан от резултата

Преди време д-р Мирчев трябва да направи аутопсия на бездомна жена, намерена затрупана от сняг в барака. „Започвам аутопсията, обаче намирам шест рани на главата и кръвоизлив в мозъка с давност 3-4 дни, както и увреждания по ръцете от защита. Казах си, че това снегът не може да го направи. Причината за смъртта бе насилствена, черепно-мозъчна травма. Дали обаче имаме убийство или не, е юридически термин.

Ние не казваме, че жената е била убита, защото може да е било самозащита. Може тя да е нападала и някой друг да я е ударил и да я е убил. Преценката вече я прави съда. Ние само казваме, че смъртта е насилствена. Не всяко умъртвяване е убийство.

В крайна сметка намериха двама младежи, които са набили бабата за 5 лева и мобилен телефон. Жената не е умряла веднага, прибрала се е криво ляво до вкъщи, и след 3-4 дни е починала и снегът я затрупва.

Релакс и почивка

Д-р Богдан Мирчев казва, че е обикновен човек, който гледа да си свърши работата. Когато затвори вратата на отделението по „Съдебна медицина“ все едно си „сменя флашката в главата“.

„След това се концентрирам върху срещите си с приятели и хобитата ми и върху нещата от живота, защото той е в крайна сметка за живеене. Животът не е за страдание.!“, категоричен е патоанатомът.