Бургазлия (потомък на една от най старите лекарски фамилии в Европа)*  откри предшествениците си , убити в концлагерите  Аушвиц и Дранси**

Следите на отдавна изгубени през годините на Войната братя и сестри на бабата и дядото на известния бургаски хирург д-р Веселин Джендов стават ясни едва сега. За тях пише в наскоро издадената  биографична книга на френската писателка Мишел Сард***. Французойката и д-р Джендов се оказват втори братовчеди, за каквито те самите не са подозирали. Домът на д-р Джендов е пълен с  уникални документи като  Държавния архив и Националната библиотека.

 Пътуване във времето и пространството по невероятен начин насочват френската писателка за информация към него. Запазените писма на предците му, с които искат информация от армейските властите на САЩ, Франция и Великобритания в следвоенна Европа за изпратените си братя и сестри в лагерите в Аушвиц, доказват родствената връзка между двамата, а също  - и много други документ, писма, снимки...

Френската писателка Мишел Сард издава книгата си, в която посвещава няколко глави за родствените си корени в Бургас, удивителното запознанство с братовчед си д-р Джендов  и срещите с него.

Информационен сайт Грамофона Нюз ще публикува поредица откъси от книгата на Мишел Сард. Превод от тях е предоставен специално на редакцията на gramofona.com  с любезното съдействие на д-р Веселин Джендов.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

* http://www.sephardicstudies.org/pdf/imperial_court_docs.pdf - (лекари евреи регистрирани към императорския двор (на отоманската империя) от 1574 до 1595 год - Доктор Доменико Йерусалми ... 1891 год доктор Витали Йерусалми. 

** В книгата и документитите в откъса става въпрос и за концлагера край Париж  - Дрансѝ https://en.wikipedia.org/wiki/Drancy_internment_camp, има и филми за този концлагер - и за унищожаването на евреите във  Франция  The Round Up (2010 film) .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Продължение, Трета част

От 1913 г. до 1923 г., като изключим периода на войната, Хайнрих Йерусалми е работил за българския си тъст в тяхната Banque de Bourgas и е живял при родителите на своята съпруга. След войната и раждането на дъщеря му Мариета, моята майка, той купува къщата, в която днес сме вие и аз. По-късно става директор на Франко-белгийската банка в България, а след това Тракийската Банка в Пловдив до 1927г.

Не  отговарям.  Толкова  съм  изумена  от  всички  тези  новини.  Разглеждам  внимателно снимката на семейството на Нисим Бенрей (син, и баща на Хаим Бенрей роден през 1877 г.  и намирам у последния силна прилика с другия Бенрей, вече идентифициран на снимките: патриархът Яков, Моис и Рафаел, дядото на Жаклина.

И изведнъж си спомням списъка на вносителите   на  молби  до  AIU (Световният еврейски съюз, Alliance israélite universelle).   Той включваше някои си Нисим и Хаим Бенрей, които не бях идентифицирала.

 

Сега, казва Веселин, трябва да ви разкажа за една друга важна за семейството ми личност от страна на Бенрей. Без да предполагате, вие ми донесохте за него едно много ценно досие, което са ви дали от Софийския архив. Това е Хаим Бенрей младши, който - брат на баба ми Грация.

 Ето един документ за него, който датира от 1927 г:

„Използвам възможността  да Ви информирам, че току-що основах банкова къща под името Хаим Бенрей.

В същото време ви моля да обърнете внимание, че току-що назначих зет си г-н Хайнрих Йерусалми за Procurante general (Главен Прокурист).

По-долу може да намерите спесимен от нашите подписи.“

Вероятно сте разпознали в това досие на български език и някои документи на френски и особено на италиански език, които се отнасят до спорът му с българското правосъдие. Както много други (от нашето семейство), той бил италиански гражданин. Поискал своето наследство, наследството от баща си Нисим, което се полагало също така и на баба ми, а след това на майка ми и нейните  брат и сестра. Той бил осъден  и затворен, а след това оправдан. Но никога не успял да възстанови имуществото си и е трябвало  да отиде  в изгнание  във Франция.

За негово нещастие, с останките от богатство си, живеел в Париж по време на немската окупация. Там той е арестуван като евреин и интерниран в Дранси, откъдето е депортиран.

 Баба ми Грация Бенрей направила същите постъпки за брат си Хаим както дядо ми Йерусалми за сестра си Мари. В същия ден и пред същия президент на окупационния военен комитет, Берлин via (чрез) Лондон. Ето писмото му на френски.

В хаоса от документи за Хаим Бенрей Веселин взема нагънат лист хартия и ми го подава:

- Какво означава всичко това на френски? Разбирам само една дума: Дранси.

 

Върху този лист хартия, написан на ръка с големи букви, наистина се откроява тази дума. След това има и (други) имена и адреси.

Bugor (Breger) Братя

Печатари – Издатели, ул. de la Grande-Ory № 5 Кашан ( Сена)

Jeannette Eskenasy Фармацевт

ул. de la Roqиette Парж   11(район)

Отдолу : За отвеждане в Аушвиц

 

Гледам Веселин. Съдбата на чичо му е запечатана върху този жалък лист хартия.

Той върна ли се ?

Не -

Правим почивка.

След това Веселин се връща към негодуванието си:

Документацията, която са  ни предоставили за Хаим Бенри в София, доказва само едно: всичко, което е принадлежало на нашите семейства, независимо дали става дума за наследството на Нисим Хаим Бенрей, жилището където са живели моите баба и дядо, или красивата къща на дядо Моис, превърнала се в паметник от пощенска картичка, всички богатства, всичко, чувате ли ме, всичко е било заграбено в съюз с тогавашното българска власт, а след това от фашистките съюзници на Хитлер по време на войната и накрая от комунистите преди и след заминаването на евреите (за Израел), които е трябвало да оставят след себе си малкото, което са имали. За да може дъщеря му и сина му (леля  и вуйчо ми) да емигрират, Хайнрих, който никога не е напускал България, е бил принуден да се раздели със своята безценна колекция от пощенски марки. Майка ми направи постъпки. Всички дела и документи са изчезнали. Македонците, червените, кафявите ... Всички са еднакви! Демокрацията ще върне само имуществото ограбено от комунистите.

Но вие сте запазили (само част от) тази къща, купена от Хайнрих и съпругата му през двадесетте години, където вие самите живеете сега. Тази къща-реликва, където сме в момента, е приютила паметта на нашето семейство.

 

……………………………………………

Разказах  ви за италианската натурализация на бабите и дядовците си, продължава той. Цялото ни семейство беше влюбено в Италия, каквато националност (поданство) първоначално притежаваха и бабите и дядовците ми. Архитектът на дядо ви, който беше и този на семейството, се казваше Тоскани, сестрите на майка ми бяха учили в италианското училище. В средата на тридесетте години капитанът на кораба Campidoglio живя у дома. А италианската опера беше тяхната страст. Винаги, когато се предоставеше случай отивали на опера и на концерт. Виждате ли това писмо от леля ми на espanyoliko muestro веднага след войната?

В него тя изразява възхищението си от посещението си в Букурещ за концерт на Йехуди Менухим, тогава 30-годишен, година след войната.

Mira maravia de los sielos: djusto el dia ke estuvimos condamnados los ke mataron tantes djudyos еп la Romania, еп akel dia se lo iso ип resivo а ип Djudyo!

(Какво божествено чудо: точно в деня, в който са осъдени тези, които убиха толкова много евреи, същия ден ние го посрещаме, един Евреин!)

 

Край на Трета част, следва продължение!