Те са свещеници, революционери, учители, дарители, адвокати, архитекти, общественици...
Всички те влюбени до безумие в Майка България!
Всички те имат трагична съдба!
Те са бургаските будители!

Следният текст е посветен на великите бургаски будители.

Той се базира изцяло на документални данни. Единствената намеса на автора е, че е използвал 1 л. ед.ч. С преклонение: Митко Иванов.

„Аз съм поп Георги Джелепов.

Родих се 68 години преди Освобождението в бургаско село. От младеж обикнах своя род и език. Дори някои гръцки владици бяха  впечатлени от мен и ме допускаха да служа. Други обаче ме изгониха. Тогава бях поканен в Бургас, където българите воюваха за своя църква, свое училище и община.

Аз бях в първата редица, бях водач!

Гръцките владици ме наклеветиха и ме изправиха пред турски съд. Но аз бях събрал подкрепа от хиляди, и каймакаминът се принуди да ме освободи! Така през месец май на далечната 1869 осветих първите български черква и училище в Бургас! Отново ме наклеветиха и изпратиха на разпит. През великата 1876 г. умрях от изтощение и тормоз, точно преди да бъде изправен за разпит и присъда в Бургас.“ 

 

„Аз съм Александър Георгиев-Коджакафалията.

Когато другите деца тръгваха на килийно училище, аз останах сирак. Работих в продължение на 75 години. Натрупах огромно богатство. Реших да го раздам на бедните бургазлии – „всяка година, без разлика на вяра и народност“.

Дарих парцели за къщи на около 3 000 души. Дарих огромни имоти на църкви, болници, благотворителни организации и общини.

Единственото, което пожелах, е да ми се издигне скромен паметник.

През 1950 г. комунистическата власт го унищожи и поруга гроба ми. Заграби всички имоти, завещани за благотворителност.

Днес аз наблюдавам мълчаливо какво се случва при вас, там долу.“

„Аз съм Ясен Русалиев, роден в Бургас.

Като ученик в цариградския Робърт колеж намерих личния паспорт на поляка Бенковски и го връчих на Гавраил Хлътев, който влезе с гръм и трясък в българската и европейската история с името Георги Бенковски!

Завърнах се в родния град, където взех решително участие в Съединението на моя Бургас с Княжество България. Два пъти бях избран за кмет на града. Обикалях на кон калните сокаци и прокарвах, заедно с моите сътрудници, съвременните улици на Бургас, по които вие и до днес се разхождате. Когато беше нужно, подадох си оставката с достойнство и чест!

После се занимавах със земеделие и благотворителност. Днес нашето фамилно име не съществува, защото някои от моите братовчеди имаха само дъщери, а други, като мен нямаха деца.

Обичайте Бургас!“

 

„Аз съм Рикардо Тоскани.

Родих се в Италия, но на 26 години дойдох тук, в моята втора родина. Точно тогава Сърбия вероломно нападна България. Моментално се записах доброволец и поведох десетки италианци към Сливница. Ние бяхме строители и санитари на фронта, но се налагаше да грабваме и пушките!

След войната дойдох в Бургас – моят град! Трудих се повече от 35 г. Вложих целия си талант. Построих едни от най-красивите сгради. И до днес моите архитектурни произведения са тук и вие минавате покрай тях.

Бог да пази Бургас и България!“

„Аз съм Жени Патева.

Това, което ще ви разкажа, днес звучи странно. На 15 г. вече учех в Берлин и Париж, докато в България жените не можеха да бъдат друго освен домакини.

На 16 станах учителка.

На 23 бях в ръководството на националния Женски съюз, който се бореше за равенството на жените.

Бургас...! Почти целият ми живот мина тук. Запознах се с по-напредничавите дами, с които създадохме благотворителни дружества. Пътувах до Стокхолм, Хага и Рим за световните конгреси за равенство на жените. Домът ни в Бургас беше средище на известни интелектуалци от града и страната.

При установяването на комунистическия режим бях лишена от пенсия, бях изгонена от бургаския ми дом и през 1955 г.  завърших земния си път в София в мизерия и унижение.

Днес се „върнах“ при моя дом на пл. „Жени Патева“.

 

Бургас, 2019 г.

 

На 12.11. (вторник) ще посветим на бургаските будители една вечер при нашите приятели от Регионална библиотека „П. Яворов“ в залата на „Булаир“. Там обаче ще направим различен „прочит“ и ще се „разходим“ по всички места и сгради, където са отеквали техните стъпки преди век. Часът ще съобщим допълнително.