През 1966 година бургазлията Димитър Вандаров се качва за първи път на кораб. Работи като боцман 35 години, а историите, които е преживял по света, не са една и две. Дни преди Никулден морякът-ветеран разказва една от случките така, все едно е била вчера. Годината е 1984, а Вандаров пътува на танкер от Кувейт за Япония.

„Пътят минава покрай Сингапур, пролива Малака. Третият механик има задължение всеки ден да излиза и да мери горивото на кораба. Както мери и започва да вика: „Хора в морето, удавници във водата. Хора в морето”.

С капитан Нешко Нешков, мир на душата му, веднага дадохме команда стоп на кораба, който бе 80 000 тона. Сложиха точка на картата - къде са точно удавниците.

Понеже корабът се движеше с 18/19 възела, му трябваше да измине сигурно 7-8 мили, докато спре. Оттам се върнахме обратно и наистина засякохме на една шамандура в морето около 12 души. Бяха скопчени като мравки един до друг. Бързо пуснахме лодката и отидохме да ги спасим. Качихме ги и разбрахме, че са рибари от Бангладеш.

Бяха много слаби, най-пълният тежеше едва 50 килограма. Били излезли на риболов, но гемията им потънала. Оказало се, че корабът им бил много стар и не бил пригоден за излизане по такива места, даже бил готов за бракуване”, разказва подробно бургазлията.

Спомня си, че докато спасителите стигнат до рибарите и се върнат обратно, два души от бедстващите вече били потънали. Всички бангладешци престояли във водата близо 18 часа.

„Добре, че там морето е топло, иначе са щели да замръзнат. Бяха голи, облякохме ги. Като ги качихме на кораба, ги заведохме в мястото, което е определено за болница. Наредихме ги по двама на легло, разтрихме ги със спирт, правихме им бульони и отпътувахме за Сингапур.

Обадихме се на корабособственика да му съобщим, че сме спасили 12 души. Той ни каза да отидем в Сингапур, да ги оставим там и да продължим за Япония.Речено-сторено, но властите отказаха да ги вземат. Казаха, че спасените използвали случая, за да емигрират”, спомня си опитният боцман.

Той допълва, че след спасителната акция започнала тридневна кореспонденция между посланиците на Япония и Кувейт. „Накрая двете държави се разбраха и качиха спасените рибари на самолета и директно ги върнаха в Бангладеш. Радваме се, че успяхме да им помогнем. Такава история никога не се забравя”, казва морякът-ветеран.

А как той и екипаж на друг кораб стават най-известните спасители в Италия, очаквайте в следващия материал.