6 декември 1975 г. е денят, в който бургаският капитан Костадин Патранесков спасява от глад моряци с провизии от цял свят. Случката, която морският вълк помни вече 42 години е колкото комична, толкова и сериозно изпитание за човешкия дух. Същата година Патранесков работи в „Океански риболов”. В края на годината от Бургас тръгва транспортно хладилен кораб „Хан Омургат”, на който Патранесков е старши помощник. Капитан на плавателния съд тогава е покойният вече кап.Алатов.

„БМФ-то го бяха уволнили, търсеше работа насам-натам, накрая започна в Океански риболов. Алатов беше в доста напреднала възраст, очукан от живота, но по-тих от водата. Рейсовата заповед бе да заредим храна и каквото ни трябва за три месеца”, разказва пред Gramofona.com Патранесков.

Няколко дни корабът е на котва южно от Канарските острови. Тръгва за Африка и трябва да разтовари на Лагос. „На рейда му имаше над 450 кораба. Всички се бяха юрнали да носят строителни материали, защото някой бе пуснал мълвата, че в Нигерия ще се прави олимпиада. Имаше кораби с фаянс, керемиди, цимент, всичко, за което се сети човек. Очертаваше се голямо чакане. Домакинът дойде при мен и ми каза, че имаме храна за около месец, която ще стигне само ако икономисваме”, спомня си кап. Патранесков.

Няколко дни началникът му умувал по какъв начин да излезе от ситуацията и предложил на Патранесков да търси храна от корабите. „От утре пускаш лодката и тръгваш. От всеки кораб все ще измъкнеш нещо. Ето този пред нас е сингапурски-на него има ориз”, казал му капитанът.

Патранесков без много да мисли тръгнал да обикаля от кораб на кораб. Не помни добре, но в съзнанието му се е запечатало, че само едни янки не са го допуснали на борда си. Всички останали дали на бургазлията от излишните си провизии.

„Разбрахме, че е Никулден, защото двама именици от екипажа черпиха. В същия ден попаднахме на огромен руски кораб, който чакаше да разтовари риба в Нигерия. Допуснаха ме на борда и ме заведоха в кабинета на капитана. Там ме посрещна голям мъж, с хубава брада и авторитет. Бил от Калуга, но морето се оказало в кръвта му. Тогава беше на 59 години, а на кораба бе от 18. Подадох му ръка, а руската душа как само си личи. Грабна ме, прегърна ме и ми каза: Стар помчик, стар помчик!”, смее се Патранесков.

Той набързо изплюл камъчето и обяснил, че има нужда от хранителни продукти. Руският капитан двигнал телефона и извикал при тях дама на име Наталия. „Беше руса, с голям кок, пищна. Тримата слязохме в склада за сухи продукти. Дадоха ми един чувал брашно, после минахме през склада за консерви, имаха много хубав дроб от треска. Озовахме се и в хладилното отделение, където висяха 8 внушителни шилета, всяко по 80 килограма”, спомня си бургаският капитан.

С изненада разбира, че ще си тръгне от кораба с половината от животните. Оказва се, че руският капитан разделя наличната си храна с Патранесков, макар екипажът му да е бил от над 90 души. На изпращане кап. Патранесков получил още колбаси и дори български кашкавал.

Кап. Патранесков работи 22 години в бургаското предприятие „Океански риболов”. Напуска го през 90-те години, а след това както и самият той признава- „Плавах и на Запад, и на Изток”. Морето го е научило да вижда във всеки човек по нещо.