Сгушена под козирката на една от сградите в центъра на Бургас, дори и в дъжда, 83-годишната баба Николина и днес продава цветя. Възрастната жена повече от 15 години всеки ден пътува от Братово до морския град, за да изтъргува нещо от градината си и да се подпомогне финансово.
„Продавам всичко каквото произведа: цветя, зеленчуци, домати, чушки и хората от Бургас вече ме познават като бабата от Братово“, каза пред репортер на Грамофона нюз Николина.
Отрудената жена, чиито ръце са напукани от мотиката сподели, че малката пенсия, която получава не я сломила, а напротив:
„Получавам минималната пенсия. Тя не ми стига, но това не ме отказва живота. Имам над 40 години стаж. Цял живот съм работила и ще го правя до края. Работих във Военноморското училище, в почивната станция на банката в Отманли и къде ли не. Аз не зная какво е почивка, но знам, че трудът краси човека“, казва синеоката възрастна жена, чиито очи са изпълнени с енергия и надежда.
Баба Николина продължава да мечтае, но не за нея, а за децата. Съдбата й не е особено лека, защото на тези години помага на дъщеря си, като се грижи за болния си зет през зимните месеци, когато няма нищо в градината й. Тя вярва, че някой ден ще дойде човек, който ще поведе народа.
„Животът сега е скъп, не може да се живее. Но вярвам и знам, че ще дойде доброто. Виждам, че много от децата днес са по-развити от нас, в тях ми е надеждата. Те държат бъдещото“, каза жената от Братово и допълни:
„Не трябва да си неблагодарен от това, което получаваш. Ето аз съм тук, за да се подпомогна, но в същото време през всичките тези години създадох много приятелства тук на улицата и животът ми стана шарен“, допълни баба Николина.
