Преди 5 години 20-годишният Деян Димитров намушква с нож момчето, с което делят една жена. Убийството става пред къщата на Деян, на оживена улица, в центъра на града.

Ябълката на раздора се казва Гергана. Тя и Деян били гаджета, но се разделили. През 2011 година той решава да поздрави бившата си за имения й ден. На 6 май Деян й се обажда и оттогава двамата подновяват връзката си. Оказало се обаче, че Гергана има и втори мъж в живота си.

„Постепенно е настройвала мен против него и него против мен, за някакво нейно лично удоволствие. Не е била преценила с кого желае да бъде и винаги е искала да има резервен вариант“, спомня си Деян.

Той не се притесни да разкаже пред екипа ни какво точно се е случило във въпросната вечер. Помни добре как Гергана влиза в дома му, а десет минути след нея, пристига и другото момче.

„Двамата бяха наясно, че ако искат да са заедно, аз няма да им създавам никакви проблеми, но не мога да допусна той да я търся, ако тя иска да е с мен“, признава Деян.

Падна ми пердето и всичко стана за 2-3 минути.

 „Момчето дойде и започна да удря по вратата на къщата, която беше заклюена. Не обърнах внимание, за да не се скараме, обаче той стана по-настоятелен и започна да хвърля камъчета по прозорците. След едно от замерянията, стъклото издрънча по-силно. Притесних се, че може да се строши, от което да се изпокараме или сбием.

Излязох да го предупредя, той започна да ме псува, видях и че момичето иска да излезе навън и ми падна пердето. После действията се развиваха като в сън. Отишъл съм и съм взел нож, но моите спомени са, че го оставих жив“, спомня си осъденият на 17 години затвор.

Деян не е виждал Гергана от делото. Известно време се е опитвал да се свърже с нея, но не е успял. Опитва се да си изясни защо тя нито веднъж не е поискала да поговори с него или най-малкото да поиска обяснение защо е извършил убийството. Има информация от приятелите си, че тя е в Пловдив и учи психология.

Деян не скрива, че от време на време мисли за убийството. „Човек не трябва прекалено да се вглъбява в самата случка, защото съм го правил и не ми се отразява добре на психиката. Ако можех да върна времето назад, може би въобще нямаше да се прибера у дома, да я поканя и това нямаше да се случи. Никога не съм искал да го нараня това момче. Убедих се в едно - никой не е застрахован и на всеки може да се случи“, казва Деян.

Според него не само той е виновен за случилото се. Счита, че и тримата носят отговорност за станалото. Макар да е размишлявал много за инцидента от преди пет години, Деян се притеснява от това, че след време може да има фактор от обстоятелствата, който да го докара отново до същото състояние.

Деян определя себе си като свръх спокоен човек. Винаги си е мислел, че има много висок праг на търпимост и не е конфликтна личност. В затвора не е имал никакви проблеми със съкилийниците или надзирателите.

Деян признава, че извън затвора е бил с много ниско самочувствие, което след влизането му зад решетките, се е приповдигнало.

Бургазлията пише разкази още преди затвора, но тук както казва той избираш – или да затъпееш, или да се ограмотиш. Затова той чете много и предпочита фантастиката. Казва, че не може да се сътредоточи в един и същи стил, често разнообразява с класическа литаратура, а Гьоте е един от любимите му писатели.

В момента в ръцете си държи Джордж Мартин- „Приказни песни“. Успява да прочете написаното от него едва на няколко души, тъй като казва, че половината затворници са неграмотни, а другата половина въобще не се интересуват от литература. Опитва се да ги напътства да четат книги и да се образоват. „Да, който има желание чете, другите просто ги мързи. За тях е по -лесно да се лежи и да се мрънка колко е гаден животът“, казва Деян.

От известно време той има желание да направи литературен клуб в затвора.

„Давам тема, която да се развие като кратко есе или преразказ на прочетено произведение, но има само двама участници. Грамотните в групата в момента са само 4-5 %. Подготвям и издаването на стихосбирка. Имам 20 написани разказа, на социална и фантастична тематика“, казва още Деян. Той не вярва в превъзпитателната функция на затвора. Напротив, на мнение е, че попадайки в пандиза, човек става по-злобен.

„Когато влязах тук, изпитах страх и бях много уплашен. Бях чел едно проучване, че всеки човек на ден трябва да изговори определен брой думи. За мъжете между 2 500 и 3 000, а за жените между 6 000 -7 000, за да не ти закърнява мозъка. Тук е много трудно ако трябва да изговоря повече думи, някои от които сложни. Гледат ме странно!“, казва още той.

Деян мечтае само за спокойствие. В пиковия момент е делял 18 квадрата, с 18 затворника. Сега е по-спокоен, защото са само петима в едно помещение. Деян е благодарен на майка си, която е винаги до него. Признава, че след убийството са му останали и  няколко верни приятели.

Мечтата на неговата майка е семейството да се отиде на село, след като Деян си излежи присъдата. Той пък мечтае да се занимава с литература.

Две неща ще направи Деян Димитров, излизайки от затвора.

„Първо ще отида да видя майка си и брат си, а след това ще скоча в морето – да се изкъпя. Няма значение през кой от сезоните ще напусна затвора. Морето ми липсва много!“, казва Деян.