На днешния 23 април, когато очакваме Възкресение Христово, се навършват 100 години от рождението на знаменития български писател, поет, сатирик, дисидент Радой Ралин, известен с творчеството си, изтъкващо ценностите на свободата.
Името, с което той се ражда в Сливен през 1922 г., е Димитър Стефанов Стоянов. Кръстен е на дядо си, който е брат на Таньо войвода. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена.
Радой Ралин за първи път печата стихотворение през 1931 г. в детския вестник „Изгрев“ в родния си град. Но първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939 – 1940 г. във вестник „Бургаски фар“.
Именно с Бургас са свързани снимките, публикувани в тази статия. Те са от едно емблематично гостуване на сатирика в читалище „Фар“ на 15 ноември 1988 г. Той е поканен за среща от тогавашния председател на читалището, поета Димитър Костадинов (вдясно на снимката; вляво от Ралин е Донка Брусева, която е дългогодишен секретар на НЧ „Фар“). Костадинов поема сериозен риск с поканата към Радой, който тогава е недолюбван от комунистическата власт, негови книги са забранявани.
Гостуването на сатирика предизвиква истински фурор в Бургас. Залата за срещи на читалището се оказва тясна да побере всички желаещи да видят отблизо Радой Ралин. Напливът от хора е толкова голям, че от натиска дори е счупено от вътрешната страна стъклото на един от прозорците.
Срещата с Ралин преминава изключително успешно и се помни дълго от присъствалите на нея десетки почитатели на писателя, който в продължение на поне два часа разказва истории с типичното си чувство за хумор и ирония.
Радой Ралин е бил редактор в списание „Славяни“ и във вестник „Литературен фронт“. Работил е дори като бригадир в Югославия. През 1949 – 1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957).
През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз Фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика „Фокус“.
Радой е един от създателите на „Сатиричен театър „Стършел“ (1953), който е първият български театър на сатиричната миниатюра, станал средище на антикултовската сатира.
Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти чушки“, изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език.
Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“).
Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.
Превеждан е на 27 езика (включително и китайски).
Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г. в София. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в столицата. На 24 май 2012 г. там е поставена и негова бронзова фигура, дело на приятеля му, скулптора Георги Чапкънов. Статуята в цял ръст и естествени размери е с разперени ръце и открити длани, с което изразява „щедрост на откровенията“.
На сутринта, след откриването на паметника, при букетите се появява лист с надпис: „Радой Ралин – будната съвест на народа, при комунистическото Мракобесие“. Често минаващите покрай скулптурата младежи си правят „Здрасти“, като допират ръце, защото тя е с човешки ръст, стъпила без всякакви постаменти направо на плочника.
Връх на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван на Радой Ралин.
Снимки: Архив на НЧ „Фар“ и Уикипедия
