100 години от рождението на големия български актьор, бургазлията Нейчо Попов

Днес се навършват 100 години от рождението на големия български актьор Нейчо Попов (13 юли 1924 г.). Той е от Бургас. През 1953 г. завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище при Кръстьо П. Мирски.

Попов започва професионалната си кариера на сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”, където участва в оперите „Хубавата Елена”, „Златната долина”. От 1963 до 1965 г. специализира режисура в „Дойче театър“, в Германия. Той е един от основателите на днешния Сатиричен театър „Алеко Константинов”.

През 2007 г. Мария Грубешлиева, негова доведена дъщеря, издава сборник със спомени за него, озаглавен „Клоун на Бога, изпратен на земята”. „Нейчо ме отгледа. Макар че не ми е баща, аз го обичах безумно“, казва тя. „На мене той в много тежки моменти ми помага. И когато съм била студентка във ВИТИЗ, когато съм имала проблеми, винаги съм ходела да му се моля. Бях го превърнала в светец. Невероятно е, по някакъв начин – внушение ли, вътрешна сила ли, но нещата ми се оправяха“, допълва Грубешлиева.

ЕДИН ОТ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА САТИРАТА

През 1957 г. Нейчо Попов е един от основателите на Държавния сатиричен театър в София (днес – Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов”), където работи като актьор и режисьор до смъртта си.

Първата му роля в Сатирата е на другаря Моменталников в постановката „Баня” от Владимир Маяковски, която е и първата премиера на сцената на театъра, състояла се на 7 април 1957 г. Постановката е на Стефан Сърчаджиев, сценографията – на Хосе Санча.

ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

В „Баня” Нейчо Попов си партнира със Стоянка Мутафова, която е в ролята на мадам Мезалянсова. Чувствата между двамата пламват именно по време на това представление.

Стоянка Мутафова признава, че Нейчо Попов е голямата любов в живота ѝ. Той е третият съпруг на актрисата.

„Играехме в „Баня“ на Маяковски“. Излизахме с танц. А аз – с цигаре в ръка. Работниците го слагаха на поставка, а Нейчо всеки път взимаше кибрита и палеше цигарата ми. В началото не забелязах, че зад жеста му се крие нещо друго. Така, полека-лека, се увлякохме. Любовта ни стана много дълбока. Той беше женен, скандалът избухна страховито. Разведе се, голяма история. Хубаво беше, но за кратко. Малко ми се видя. Най-важното, Нейчо обичаше детето ми. Умираше за Муки. И тя за него. Той беше нейният баща. Имахме прекрасно семейство“, разказва Мутафова.

„Между нас нямаше нищо материално. На първо място стоеше любовта. Бяхме луди един за друг. Но се карахме – романтиката ни не беше захаросана. Като изключителен мъж и интелектуалец, Нейчо никога не допусна баналността – от първия миг до последния си дъх. Нито пък скуката. Нямаше как да си омръзнем. И старци да бяхме станали заедно, пак щяхме да сме влюбени. Нейчо е с две години и половина по-млад от мен. И все викаше: „Еди-кога си мен няма да ме има“. Отговарях му ядосано: „Стига си говорил глупости, аз съм по-дърта от теб. Ще си отида първа“. А то какво стана – сърцето му не издържа, не беше добре. Но само страстта не е достатъчна. Без обич нищо не става. Трябва по еднакъв начин да се усещат нещата от живота. Не обръщахме внимание на бита“, разказва Стоянка Мутафова.

„Мисля за него непрекъснато. Живея с мисълта за Нейчо. Някога смъртта му ме извади от релсите. Добре че го имаше театъра – защото след смъртта на Нейчо работата ме спаси. Ако не играех, не искам да мисля какво щеше да стане. Ролите ме погълнаха изцяло“.

РОЛИТЕ

Сред ролите на Нейчо Попов в театъра са Баян в „Дървеница“ от Владимир Маяковски, Ржапек в „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитъл, Рафаеле в „Ах, тези привидения!“ от Едуардо де Филипо, Хаджи Смион в „Чичовци“ от Иван Вазов, Ернесто Рома в „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт, Авихол в „Старчето и стрелата“ от Никола Русев.

Играл е и в „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин.

Последната роля на Нейчо Попов в Сатирата е Антон Иванович Сквозник-Дмухановски в „Ревизор“ от Николай Гогол.

Режисьор е на постановките „Големанов“ от Стефан Л. Костов, „Римска баня“ от Станислав Стратиев, „Сватба за цяла Европа“ от Григорий Горин, „Женитба“ от Николай Гогол и др.

Има десетки участия в хумористичните предавания на радиотеатъра и редакция „Хумор, сатира и забава“ в Българското национално радио, в киното и в телевизията. Нейчо Попов, съвместно с Енчо Багаров, е автор и режисьор на естрадно-сатиричните спектакли „Баба, дядо, мама, татко и ние” и „Криво седи – право съди“.

ПРИЗНАНИЕ

Нейчо Попов е удостоен със званието „Заслужил артист“ (1969).

През 1974 г. получава посмъртно втора награда за режисура за постановката на „Римска баня“ от Станислав Стратиев на Петия национален преглед на българската драма и театър.

През 2020 г., 46 години след смъртта на Нейчо Попов, Община Бургас го удостоява със званието „Почетен гражданин“ (посмъртно). Връчено е на 6 декември 2020 г. на Мария Грубешлиева.

Нейчо Попов умира на 20 март 1974 г. на 49 години в родния си Бургас, където поставя пиесата „Бернарда Алба“.

На 13 юли 2020 г. в София кметът Йорданка Фандъкова открива обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, която е поставена на улица „Люботрън“ 96. Там тримата актьори са живели в една кооперация от 1965 г. до последните си дни.

Източник: БТА