Ангел Паламудов /Ачо Паламуда/ беше зеленоок супермен, с бронзов загар, тънки пичовски мустачки, с избелял моряшки потник и с бяла капитанска фуражка. За вас, това не ще е толкова важно, но беше от съществено значение за лудеещите по него мацки! Сваляше ги от раз! Беше душата на компанията. Свиреше на китара, знаеше над две хиляди солени вица, и носеше яко на пиене! А бе, дето се вика, "гларус" отвсякъде! В Бургаския му "контингент" шаваха от най-готините моделки, манекенки, плейтмейтки, и прочие "миски" от всякакви зодии. Незнайно защо, само с гаджета от зодия "Риби" не можеше да "мели брашно"! Съдба! Иначе, чаровния плейбой не си поплюваше и лакомо грабеше екстрите от подноса на същата тая Съдба - изкусителка! И хич даже, не се и замисляше!
В един хубав ден, дядо му, стария барба Анчо Паламудов, ни в клин, ни в ръкав, реши и си замина от този свят, оставяйки на Ачо наследство, състоящо се от пробита рибарска лодка и….триетажния семеен хотел "Рибока", придобит не от рибарлък, а от курортистите през лятото! Малеей! Ега ти и късмета! Ачо, безгрижния волен бохем - собственик на хотел! Лелее! Изобщо не си губи времето за траур и скръбни ритуали, а се захвана с консумацията на благините! То бяха щури купони, то бяха фиести, то бяха карнавали и чудесии! Пълен лайф! А кандидатките за сърцето му се учетвориха! В това число и от зодията "Риби"! Ала новоизпечения спа - собственик държеше твърдо непристъпната ергенска позиция!
Една махмурлийска сутрин, както се ровеше из дядовите вещи, струпани на тавана, Ачо се впечатли от една стара, но доста запазена въдица, с гравиран знак на зодията "Риби"! Наивникът, хал хабер си нямаше, че Съдбата му "подхвърля стръв", въвличайки го в пъкления си план! Ачо никога, ама ни ко га не се бе увличал от рибарлък, макар, цялата му фамилия да бяха потомствени рибари. От друго тесто беше замесен той! Къде ще си губи времето да клечи в лодката и да дебне дивото във водата, когато питомния "дивеч" по плажовете, сам му се навираше в ръцете! Но, каквото има да се случва, то ще се случи! И скучаещия Ачо, дали от нямане какво да прави, или под давлението на вездесъщата тая Съдба, се озова на скалите при вълнолома. Морето бе набраздено от съвсем леки, почти спокойни вълни и махмурлията решително заметна въдицата. Странно! Защото мястото беше плитко, водораслесто, и там никой не хвърляше! Странно, наистина! Рибарски потомък, пък аджамия! "Тука в Бургас, не слагате ли стръв на кукичките?". Гласът бе соб - ственост на фееричната мадама, която Ачо не бе забелязал при скалите. Чернокоса, синеока, с оскъден бански, не прикриващ, а подчертаващ пищни природни дадености! Ачо Паламуда усети странно, непознато нему чувство, най-вече като омекване на коле- нете и залепване на езика! Интуицията му суфлираше, че при тая мацка, изтъркани, свалячески лафове няма да минават!И докато обмисляше трескаво, как да реагира, нахалната Съдба, пак се наме- си ! Ачо усети лекото трепване на въдицата и се вторачи в плувката. Изчака малко, да не би да му се е сторило, но когато с втората вълна, дръпването се повтори, пишман рибаря занавива трескаво макарата! "Хе, хе, хеее! Сега ще видим как ще се ококориш, маце!" Сигурен бе, че долу, "нещото" е доста едро, защото пръчката, бая се заизвива! Ачо се поразкрачи за стабилност, па заопъва влакното. Все пак, мъжкото самолюбие не му позволи да остане длъжен на феята. "В събота и неделя, майсторите не слагаме стръв! Ловим на гола кука"- подхвърли фукнята демонстративно небрежно, през рамо и пак се зае с дърпането! Предвкусваше синьото възхищение в очите на мацката, когато види мяткащия се
във въздуха трофей!
Онова едро "нещо" долу, обаче, се инатешеее! Въдицата се заогъва при напъните! "Нека Ви помогна!"- погали слуха му мил гласец и две изящни ръце залепнаха плътно до неговите! Усети дъха и! Лелее! За момент се подвоуми дали да пусне пръчката и да награби доброволката? В този миг на колебание, досадната Съдба се намеси отново и въдицата моментално отскочи с лекота нагоре! "Уловът" се беше предал! Ха!.. Да се смее ли човек, да плаче ли?! На голямата кукичка се вееше закачена, дълга водораслова лиана, откъсната не без помощта на притеклата се помощничка! Добре, че наоколо беше безлюдно! Конфузна ситуация! Но… Споко! Нали всяко зло било за добро? Ачо посегна да откачи "трофея" и тогава, между листата, двамата зърнаха да се мандахерца нещо лъскаво! От лианата висеше уплело се в нея, сребърно бижу. Финно скъсано синджирче с малък медальон, зографисан със знака на?... Ами да! Естествено, на зодия "Риби"! "Е, като за първо хвърляне не е толкоз зле"- засмя се синеоката брюнетка. "Как ще го делим общия ни трофей?". Ачо се почеса зад ухото, па изръси джентълменски : "Без теб, нямаше да го извадя. Вземай го цялото!". Готиното създание се зарадва искрено: "О! И кавалер!.. Благодаря ти! Супер фенка съм на сребро!". Макар че, между нас казано, по нея, нямаше никакви бижута! "Приятно ми е. Аз съм Любка. Любов от Каспичан, така да се каже". Ачо пое с готовност подадената му красива длан. "Аз съм Ачо. Ангел от Бургас. Драго ми е!"
Дали това не беше лошата поличба? Ако се замисли човек, не е станало кой знае какво! Някой си изгубил нещо, друг го намира… Нищо особено! Всеки ден се случва, нали? Така е. Само да не се забравя, че заглавието ни е "Знаците на Съдбата"!!! Макар, че можехме да го кръстим и "Капаните на Съдбата" !
Та, мина се не мина малко време и… Ачо се ожени! Омота го Любчето от Каспичан с любовта си и за нула време видя сметката на железния бохем! Чапрашик красавицата се включи активно в семейния бизнес и заедно със пишкин сестра си Верка, развъртяха хотела, та светна! Това че балдъзата на Ачо, също беше родена в зодия "Риби", както и да е! Все още се ядваше. Но когато и майка им Надка, тъщата на Ачо, се оказа от същата зодия, струва ми се, Съдбата, тука, като че ли мааааалко попрекали! Но пък, мама Надка се оказа отлична готвачка и пое с успех кухнята на механата. Специалитетът на заведението е "Рибена чорба-тройка"!... Хм!... Вяра, Надежда и Любов! Засега липсва библейската София, но се носят слухове, че бременната Любов чакала момиченце, и според същите тези слухове, май, че щяло да се роди, тоже под знака на "Риби"! Ега ти и късмета! "Султан" Ачо с рибешки харем! Дааа.. Наистина, човек трябва да чете с повишено внимание Съдбовните знаци! Впрочем, драги курортисти, заповядайте в обновения хотел "Рибока". Ачо вдигна четвърти етаж. "Да има за всичките ми жени по един!" - казва и се усмихва… Дали на Съдбата?.. Обаче, защо ли ми се струва, че усмивката му е някак, малко такаа…. А бе, карай!..
Бургас - 2012
Автор: Димитър Кочланов
Димитър Колчанов е актьор, режисьор, драматург и журналист. Носител на Голямата награда ЗЕВЗЕК 2012 от втория Национален конкурс "Майстори на шеговития разказ" . Пенсионер.
Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
