Днес дойдох с една-едничка цел на вълшебното езеро - да уловя златната рибка. Купих си риболовен билет и се огледах къде да застана. Беше толкова препълено от желаещи да я закачат на своята кукичка, че брегът от всички страни на езерото се „пръскаше по шевовете“. Докато търсех с поглед къде мога да се мушна и аз да я ловя, се зачудих дали да не се върна по-късно.

Бързо прецених, че положението няма да се оправи, ако изчакам. Все пак намерих половин метър място и без много да се ослушвам хвърлих въдицата. Едновременно с това започнах да се моля на всички възможни богове да не хвана бронзовата рибка, макар че и сребърната никак не ме уреждаше. Бях дошъл да уловя малката прелестна златна рибка - прелестна, защото щеше да ми изпълни три желания. Надявах се тя да чете мисли, да хареса комплимента, който ѝ отправях и сама да се закачи на кукичката.

Бях чувал от няколко твърде мътни ракиени източника, че ако хвана бронзовата рибка, депресията не ми мърда. Но все пак всичко е до късмет. Аз имам що-годе някакъв. Имам добра жена, дете, което понякога ме слуша, работа, с която си плащам половината сметка за ток. Така че все някакъв късмет извадих в живота.

Сега ще ви обясня защо не искам да хвана нито сребърната, нито бронзовата рибка. Според това, което съм чувал, сребърната изпълнява нескопосано желания. Мила е по природа, обаче няма никакво самочувствие и все се извинява за нещо. Мой приятел преди време беше уловил такава и вместо с мечтаната девойка се беше върнал с някакъв мускулест тип, който за капак го бил понатупал по пътя, защото познатият ми не бил доволен от сбъднатото желание.

Друг се оплака, че някои неща му станали по-малки, отколкото по-големи. Ето такива ги върши сребърната рибка, но като отвори едни големи тъжни рибешки очи и започне да се извинява, че е объркала желанието, как да ѝ се сърди човек. Въпреки че онзи с нещата, дето му станали по-малки, здравата ѝ се сърдеше. Бронзовата рибка пък, за нея ме предупредиха, че била пълен депресар и потискала хората - можела само с поглед да изстиска като лимон дори най-големия веселяк. Човекът ставал толкова кисел, че трябвало да го заобикаляш отдалеч.

Бронзовата рибка е депресар по душа, защото не може да сбъдва никакви желания, дори нескопосано, каквито опити поне прави сребърната рибка. Хората се депресираха допълнително, защото хващаха бронзовата, а не желаната златна рибка. Освен това първата издаваше отчаян бълбукащ звук и излъчваше странни вибрации, които влияеха злокобно на всеки, който я хване. Тя предаваше мислите си на отчаяние на своя уловител, който имаше два избора пред себе си - или да се гръмне, или да се обеси на най-близкото до него дърво.

Създателят на езерото - Джинът с вълшебната лампа, изобщо и не подозираше, че в него са се завъдили и сребърни, и бронзови рибки. За златната рибка разбра, когато един път я хвана случайно. По онова време трябваше да изпълни желанието на един рибар и да му осигури гигантски шаран, с който онзи лъжльо да кандидатства за рекордите на Гинес, като каже, че сам го е уловил.

Джинът не идваше често при езерото и не знаеше какъв хаос е настанал в и около него. Някакъв хитрец се беше възползвал от ситуацията и беше направил бизнес. Продаваше риболовни билети на лековерни или напълно отчаяни хора. Същият предпочиташе да не чака да хване златната рибка и оставяше другите да го правят.

Имаше рибари, които бяха остарели на това място. Той не искаше да е от тях. Сега му се живееше на човека. Аз пък дойдох с идеята да не оставам повече от седмица. Ако я хвана - хвана, все пак не съм някакъв краен фанатик. Имам някакъв сносен живот, ще се примиря с него, вместо да не мога да разпозная семейството си след време от твърде много риболов.

От златните рибки естествено имаше най-малко. Може би две-три в цялото езеро. Нямаше да се учудя дори да е само една. Езерото беше пълно със сребърни и безкрайно много бронзови рибки. Огледах се наоколо дали нещо не златнее във водата, за да се опитам някак да хвърля въдицата към него.

Засега лъчите на слънцето отразяваха в езерото единствено сребърни и бронзови отблясъци, както и моите искрящо бели надежди. Въпреки че знаех от разни източници, че златната рибка е надута и арогантна и рядко някой може да я хване, хвърлих отново въдицата и зачаках с притаен дъх. Чаках, ли чаках... и накрая остарях.

Автор: Але Горска

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 14-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и: